— Не мога. — Отвори торбичката със сиренките и натъпка една в устата си. — Днес получих работа. При Минди Гуч!
— Какво?! — слиса се Лола. — Нали уж я мразеше?
— Мразя я. Но това не означава, че трябва да мразя и парите й! При нея ще получавам по сто хиляди долара годишно! Ще работя в новия интернет отдел. А след шест месеца може и да го ръководя. Тези тъпанари там изобщо не разбират от компютри!
— А от мен какво се очаква да правя? — изви Лола.
— Откъде да знам?! — изгледа я безстрастно той. — Но ако не можеш да се възползваш по някакъв начин от цялата тази публичност, която ти уредих, да знаеш, че си дори по-голяма неудачница, отколкото те мислех!
Дойде юни, а с него и необичайно топлото време. В продължение на три дена температурите не бяха спадали под тридесет градуса и в апартамента на семейство Гуч стана толкова топло, че Джеймс бе принуден пак да включи подобието на климатик, с което разполагаха. Една сутрин, седнал под него и замислен за новата си книга, той се заслуша в звуците, които идваха от съседната стая — съпругата и синът му подреждаха багажа на Сам в неговата стая. Джеймс погледна часовника си. Автобусът на Сам тръгваше след четиридесет минути. Значи Минди и Сам щяха да излязат от къщи всеки момент и веднага след това той ще прочете новата история в секс рубриката на Лола. Когато се бе завърнал от последното място на своето книжно турне, изтощението и умората му от толкова много път и смяна на часови пояси бяха толкова големи, че нямаше сили дори да помисли отново за писане. Но иначе успя да се довлече до апартамента на Лола шест пъти за десет дена и при всяко едно от гостуванията си да прави фантастичен секс с нея. Един следобед например тя бе застанала над него с разтворени крака и той бе лизал клитора й; друг път го бе яздила с гръб към лицето му, предлагайки му красивия си задник и дупката, с която той добре си поигра. Когато след някоя от тези негови срещи Минди се върнеше от работа, отбелязваше, че той изглежда в добро настроение. И защо не?! След толкова много работа и такъв главоломен успех няма ли право да бъде? Така й казваше той. И тогава Минди отново поставяше въпроса за лятната къща. Признаваше, че не могат да си позволят къща в Хамптънс, но пък биха могли да намерят нещо в окръг Личфийлд, който бил не по-малко приятен и може би дори по-добър, защото все още бил пълен само с хора на изкуството и незасегнат от лакомията на Уолстрийт. По обичайния си настойчив начин тя го бе накарала да отидат до окръг Личфийлд за уикенда — отседнаха в хотел „Мейфлауър Ин“ за сладката сума от две хиляди долара за две вечери, а през деня оглеждаха за къщи. Джеймс бе наясно, че Минди се старае да бъде разумна е финансите им, ограничавайки избора си до милион и триста хиляди долара. Иначе самият той откриваше по някакъв недостатък във всяка една и после, може би за да му отмъсти, Минди бе записала Сам за едномесечен тенислагер в елегантното малко градче Саутбъри, щата Кънектикът, където децата щели да бъдат настанени в общежитието на някакво частно училище.
И сега, докато Минди подреждаше багажа на сина им, Джеймс се запита дали има смелостта да надникне набързо в сайта на Лола. В последния си текст тя бе разказала как Джеймс бе редувал да влиза в нея с вибратор и със собствения си пенис. За разлика от Минди обаче, Лола имаше благоразумието да промени името му — наричаше го „Терминаторът“, защото причинявал оргазми, които са толкова силни, че биха могли да бъдат фатални за неопитните жени. И Джеймс, милият, бе толкова поласкан, че просто не можа да й се разсърди. Дори й купи емайлирана гривна на „Хермес“, по която тя беше луднала — разправяше, че всички жени в Горен Ийст Сайд я имали. Обаче Джеймс бе достатъчно хитър, за да плати в брой — така Минди никога нямаше да може да проследи покупката му. Сега той погледна е копнеж към компютъра си, нетърпелив да разбере дали Лола пак е писала за него и ако е така, какво точно е разказала. Но в присъствието на Минди наоколо не можеше да рискува. Ами ако го хване?!
И така, самоотвержено устояващ на изкушението, той се изправи и отиде в стаята на Сам.
— Четири седмици тенис — обърна се той към сина си. — Не мислиш ли, че ще ти писне?
Минди, която тъкмо поставяше пакети с бели тенисчорапи в сака на Сам, отговори вместо него:
— Не, няма да му писне!
— Мразя тази идея да спазваме обичаите на висшите класи! — отбеляза Джеймс. — Какво му е на баскетбола, а?! За мен беше достатъчно добър!
— Синът ти не е като теб, Джеймс! — присмя му се Минди. — Като относително интелигентен зрял екземпляр от мъжки пол досега би трябвало да си го разбрал!