— Твърде много е! — започна да протестира Джеймс в колата под наем, с която се връщаха в града.
— Но пък е идеална! — изтъкна Минди. — Нали чу какво каза агентката по недвижимите имоти? Подобни къщи вече почти не излизат на пазара!
— Чувствам се притеснено от мисълта да похарчим толкова много пари! При това — за една къща! А и тя самата се нуждае от голям ремонт! Знаеш ли колко ще ни струва всичко това? Стотици хиляди долари! Да, днес разполагаме с пари. Но кой може да каже какво ще стане с нас в бъдеще?!
„Така е — каза си Минди, докато натискаше интеркома на бюрото си. — Кой може са каже?!“
— Тайър — изрече в интеркома, — би ли дошъл при мен, ако обичаш?
— Какво пък има сега? — тросна се Тайър.
Минди се усмихна. Бе много приятно изненадана от господин Тайър Кор. Установи, че той е не само великолепен асистент, но и събрат в съдружието й със злото, параноята и лошите мисли. Напомняше й на нея самата на двадесет и пет и лично тя намираше откровеността му за много освежаваща.
— Трябва да ми принтираш още едно нещо — отбеляза сега. — Но цветно!
Само след няколко минути Тайър се върна с разпечатка на брошурата на къщата. Минди прикрепи с телбод брошурата към двата текста на Лола за Джеймс и лепна върху тях бележка за бързо изпращане. После подаде листите на Тайър и изрече мило:
— Би ли изпратил всичко това на съпруга ми, ако обичаш?
Тайър разгърна набързо страниците, кимна възхитено и отбеляза:
— Това със сигурност ще свърши работа!
— Благодаря ти! — кимна усмихната Минди и го отпрати.
Тайър извика куриерската служба, за да изпрати пратката.
Сложи листите в голям официален плик и докато го правеше, се изкиска тихичко. Месеци наред се бе присмивал на Минди Гуч и макар и сега понякога да я намираше за малко абсурдна, не можеше да не й отдаде дължимото. Тази жена беше наистина безмилостна!
Два часа по-късно Минди се обади на Джеймс.
— Получи ли пратката ми?
Джеймс смотолеви ужасеното си съгласие.
— Е, от известно време много мисля по този въпрос — продължи тя. — И накрая реших: искам да купим тази къща! Веднага! Не желая да чакам и един ден повече! Още сега ще се обадя на агентката по недвижимите имоти и ще направя оферта!
— Страхотно — изломоти Джеймс, твърде уплашен, за да имитира ентусиазъм.
Минди се облегна назад в стола си, уви кабела на телефона около пръста си и изрече мило:
— Направо нямам търпение да започнем ремонта! Хрумнали са ми страхотни идеи! А, между другото, как върви новата ти книга? Напредваш ли?
В апартамента на последните етажи на № 1 Ана-Лиза Райе се занимаваше със схемата за настаняване на гостите за галавечерята на фондацията „Цар Давид“. Номерираше масите и местата и сверяваше имената със списъка, обхващащ двадесет листа. Работата, както обикновено, бе крайно досадна, но все пак някой трябваше да я свърши, а сега, след като тя бе заменила Кони Брюър като председател на организационния комитет по събитието, това задължение се падаше на нея. Ана-Лиза имаше усещането, че на Кони никак не й се искаше да се разделя с позицията си, но с оглед предстоящия съдебен процес срещу Санди останалите членове на организационния комитет не смятаха, че участието на Кони ще се отрази благотворно на каузата им. Присъствието на Кони щеше да напомни на хората за скандала с кръста на Кървавата Мери и вместо да отразяват самото събитие, репортерите отново щяха да се насочат към семейство Брюър.
Благотворителният бал беше само след четири дена и се очакваше да бъде още по-грандиозен, отколкото миналата година. Бяха поканили за участие Род Стюарт, а Шайфър Даймънд бе дала съгласието си да бъде домакин на събитието. След смъртта на Били двете с Ана-Лиза бяха станали много близки — първоначално се утешаваха взаимно за загубата на добрия си приятел, а след това общата им скръб стана отлична основа за едно хубаво приятелство. В ролята си на обществени личности, двете лесно откриха общи неща помежду си. Шайфър предложи на Ана-Лиза да наеме нейната отговорничка за връзки с обществеността — Карен. Ана-Лиза, от своя страна, й предостави лудата си стилистка Норийн. В момента снимките на следващите епизоди на „Майка игуменка“ бяха временно замразени, затова Шайфър често се качваше при Ана-Лиза за сутрешното кафе, което двете предпочитаха на пият на терасата. Често към тях се присъединяваше и Енид. Ана-Лиза обожаваше тези моменти със своите съседки. Да, Енид бе напълно права — една кооперация беше като голямо семейство, а чудатостите на отделните собственици — повод не за озлобление, а за приятелски закачки.