— Минди Гуч най-сетне послуша съвета ми и взе на работа Тайър Кор! — съобщи радостно Енид една сутрин. — Което ще рече, че вече няма да има нужда да се притесняваме за него. А през това време Джеймс има любовна връзка с Лола Фабрикънт!
— Бедното момиче! — отбеляза Шайфър.
— Коя — Минди или Лола? — не разбра Ана-Лиза.
— Всъщност, и двете — отговори след кратък размисъл Шайфър.
— Я не я съжалявайте тази Лола! — сряза ги безапелационно Енид. — Тя само търси мъж, който да я издържа! По-лоша е даже от Флоси Дейвис! Единствената причина, поради която беше с Филип, бе, за да живее на № 1 и да харчи парите му!
— Енид, не смяташ ли, че си малко по-жестока с нея, отколкото трябва? — намеси се Шайфър.
— В никакъв случай! С подобни момиченца човек трябва да бъде много внимателен! Не забравяйте, че зад гърба на Филип тя спеше с Тайър Кор! Имам чувството, че е като вируса на грипа — колкото и да се ваксинираш, тя пак се завръща! — заключи възрастната жена.
— А защо изобщо се връща? — изуми се Ана-Лиза.
— От чист инат. И криворазбрана гордост. Но няма да стигне далече, помнете ми думата! — отсече Енид.
И сега, припомняйки си този разговор, Ана-Лиза осъзна, че няма право да вини Лола, задето толкова настоява да живее на № 1. Подобно на Енид и Шайфър, тя същото бе обикнала тази сграда. Единственият проблем в нейния случай бе Пол. След като разбра за годежа на Шайфър и Филип, той бе започнал да я притиска да използва влиянието си, за да накара Филип и Енид да му продадат апартаментите си. Излизаше с довода, че сега, след като младоженците ще имат нужда от по-голям апартамент, Енид вероятно също ще иска да се изсели. Ана-Лиза даде всичко от себе си, за да го разубеди. Знаеше, че Шайфър и Енид бяха решили да си разменят жилищата, а после новата семейна двойка щеше да обедини двата по-малки апартамента на тринадесетия етаж в един. Като разбра, че неговата няма да мине, Пол излезе с друго предложение — те с Ана-Лиза да се преместят в по-голям апартамент, нещо в границите на поне четиридесет милиона долара. Ана-Лиза се възпротиви и на тази идея. „Това е твърде много, Пол!“ — изтъкна, започвайки да се пита откъде у него това бясно желание за все повече и все по-голямото и кога смята най-сетне да сложи точка. Така за момента бяха престанали да говорят по тази тема, но обсебеността на Пол не му даваше мира — реши, че трябва да си купи самолет, новия „Джи 6“, който щеше да му бъде доставен след две години. Пол даде депозит от двадесет милиона долара, но после не спря да се оплаква от това колко бил несправедлив животът, защото сложили името му едва на петнадесето място в списъка на чакащите, а не на първо. Ана-Лиза не можеше да не забележи, че манията му да стане едва ли не господар на света придобива все по-опасни и тревожни размери. Дотолкова, че вече бе спрял да се контролира — оня ден например бе хвърлил една кристална ваза по Мария, защото пропуснала моментално да го информира за пристигането на две нови рибки. Всяка от тях му струвала по над сто хиляди долара и били специална доставка направо от Япония. Обаче прислужницата нямала никаква представа за всички тези факти и оставила рибките в техните контейнери за пет фатални часа, през които те като нищо можели да умрат. Мария напусна, разбира се, и Ана-Лиза беше принудена да й плати двеста хиляди долара неустойка — годишната й заплата, — за да я мотивира да не пуска жалба за тормоз срещу Пол. След това нае не една, а две прислужници, което като че ли умилостиви Пол. Той веднага настоя една от прислужниците да се занимава изцяло и само с рибките му, да дава денонощни дежурства при тях. Макар и притеснително, това искане буквално бледнееше в сравнение е отношението на Пол към Сам.
— Той го е извършил! — заяви с блеснали очи той една вечер. — Копеленцето му мръсно! Този твой приятел, Сам Гуч!
— Говориш глупости, Пол! — контрира го Ана-Лиза.
— Сигурен съм, че е той!
— Откъде си толкова сигурен?
— Той ме погледна по странен начин! В асансьора!
— Тринадесетгодишно момче те е изгледало?! И това е било достатъчно, за да разбереш, че точно той го е направил? — извика Ана-Лиза, останала без сили.
— Пуснах след него хрътките.
Ана-Лиза остави вилицата си и отсече:
— Стига вече с това!
— Да, обаче ми струваше двадесет и шест милиона долара!
— Нали и без това след този ден печелиш по стотици милиони! Какво са двадесет и шест милиона в сравнение с тях?!