След безкрайни спорове и дискусии семейство Фабрикънт бе стигнало до заключението, че максимумът, който биха могли да дадат за квартира, са три хиляди долара на месец — което, както назидателно бе изтъкнал Кем, бе много повече дори от месечната ипотека, която повечето хора изплащаха. В техните представи въпросната цена бе предостатъчна за просторен апартамент с хубава тераса, но ето че надеждите им бяха бързо попарени, когато разбраха, че за три хиляди долара месечно биха могли да получат не повече от воняща тясна стая на последния етаж на съмнителна кооперация. Бийтел автоматично си представи как дъщеря й бива нападната с нож още на стълбището и реши, че тая няма да я бъде! Лола трябваше да бъде в безопасност! Апартаментът й трябваше да бъде чист и най-малкото прилично подобие на онова, с което бе свикнала вкъщи.
В другия край на стаята, на леглото, лежеше Кем. Бийтел покри лицето си ръка и попита немощно:
— Кем, направи ли резервацията за „Ил Поето“?
Откъм възглавницата се чу приглушено мучене.
— Забравил си, нали? — продължи тя.
— Нищо подобно! Тъкмо се канех да позвъня — чу се най-сетне гласът на Кем.
— Вероятно вече е твърде късно. Рецепционистът предупреди, че за ресторант на Марио Батали понякога се чака и по цял месец!
— Бихме могли да използваме и ресторанта на хотела — изрече предпазливо Кем, макар да бе наясно, че още една вечеря в хотелския ресторант би завършила крайно неблагосклонно за него в очите на жена му и дъщеря му.
— Вече вечеряхме тук два пъти! — сряза го веднага Бийтел. — А Лола толкова си мечтаеше за „Ил Поето“! За нея е важно! Ако искаме да успее тук, трябва да бъде запозната само с най-доброто! Това е ключът към сърцето на Ню Йорк — да познаваш каквото трябва и когото трябва! Убедена съм, че повечето хора, с които ще се запознае, се хранят редовно в ресторантите на Марио Батали! Или най-малкото в заведенията на Боби Флей!
Кем Фабрикънт хранеше дълбоко съмнение по този въпрос. Той просто не можеше да си представи, че току-що завършилите колеж редовно посещават заведения, където средната сметка е двеста и петдесет долара на човек. Но си бе научил прекрасно урока и затова предпочете да замълчи.
— Добре, мила — рече. — Веднага ще се свържа с рецепциониста! — А наум добави: „И ще си стискам сам палци!“
Бийтел притвори очи и стисна устни, сякаш едва сдържаща безсилната си въздишка. Така беше, откакто се помнеше — Кем се съгласяваше да свърши нещо, а после го протакаше толкова дълго, че накрая Бийтел не издържаше и поемаше нещата в свои ръце.
Нетърпеливо натискане на звънеца, което прозвуча като гневно жужене на оса, разкъса създалото се напрежение в стаята.
— Лола! — скочи Бийтел и се насочи към вратата.
Отвори и едва успя да се дръпне, за да пропусне стрелналото се вътре момиче, метнало на рамото си жълта торба с покупки. Хвърли я на пода, протегна напред ръце и възкликна:
— Мамо, виж!
Бийтел огледа ноктите на дъщеря си и единственият коментар, който се осмели да направи, бе краткото:
— Черно?
— Теб никой не те кара да си боядисваш ноктите в черно, така че не те интересува аз какъв цвят избирам! — отсече дъщеря й. После приклекна и измъкна от торбата кутия за обувки. — Виж, не са ли божествени?
Вдигна капака, разкъса меката опаковъчна хартия и измъкна оттам златен ботуш на платформи, с височина на тока най-малко дванадесет сантиметра.
— Боже мой! — изписка ужасена Бийтел.
— Какво? — изгледа я смръщено Лола.
— Лято е!
— Е, и?! Ще ги нося довечера, в ресторанта! Отиваме в „Ил Поето“, нали така?
Комбинацията от ботуша и споменаването на шикозния ресторант най-сетне успя да изкара Кем от леглото. Беше нисък, закръглен човечец, който приличаше на фъстък и имаше свойството да се слива с околната среда.
— Защо трябва да си купуваш зимни обувки през лятото? — осмели се да попита той.
Лола изобщо не му обърна внимание, заета да събува настоящите си обувки — сандали от черна кожа с тънък ток, за да обуе новите.
— Много са приятни! — обади се пак Кем, полагащ усилие да се впише в зададеното му настроение.
Дългогодишният брак го бе научил, че демонстрацията дори на намек от мъжество е вредна за неговото здраве. Затова си бе поставил за задача да се прави на неутрален и да проявява ентусиазъм — деликатен баланс наистина, който той бе принуден да усвои преди цяла вечност, малко след раждането на Лола. Ако паметта не го лъжеше, именно моментът на раждането й бе и мигът, в който мъжествеността му бе ефективно неутрализирана — с изключение на четирите пъти годишно, когато жена му го допускаше до себе си.