— Ще отговориш ли на въпроса ни?
Лола се изчерви и отвори уста.
— Дойдох в Ню Йорк… — И мозъкът й изключи. Тотално.
— Благодарим ти — изрече един от продуцентите.
— Какво?! — слиса се тя и чак подскочи.
— Можеш да си вървиш.
— Свършихме ли?
— Да.
Тя се изправи.
— Това ли е всичко?
— Да, Лола. Ти не си точно това, което търсим, но ти благодарим за присъствието!
— Ама…
— Довиждане!
И докато тя успее да каже каквото и да било, един от тях стана, отвори врата и извика:
— Следващата!
Напълно замаяна, Лола влезе в асансьора. Какво стана току-що, за бога? Издъни ли се? Тръгна надолу по Девето авеню е чувство на празнота, което после се замени с гняв, а след това с дълбока тъга, сякаш някой бе издъхнал пред очите й. И докато се изкачваше унило по изтърканите стълби към квартирата си, тя се запита дали човекът, който току-що бе умрял, не е самата тя.
Хвърли се на неоправеното си легло и се вторачи в кафявите петна от влага по тавана. Бе заложила цялото си бъдеще на този кастинг — бе напълно сигурна, че ще получи ролята. А сега, само два часа по-късно, всичко беше свършило. И какво ще прави сега с живота си? Претърколи се и провери имейлите си. Имаше един от майка й, с който й пожелаваше късмет на прослушването, както и есемес от Джеймс. Аха, Джеймс! Поне все още имаше него! „Обади ми се!“ — й бе написал той.
Тя набра номера му. Беше почти пет часът, което означаваше, че вече е твърде късно да го търси вкъщи, тъй като жена му много често се прибираше по-рано от работа. Но точно сега на Лола въобще не й пукаше.
— Ало? — прошепна в другия край Джеймс.
— Аз съм, Лола.
— Може ли да ти звънна след малко?
— Разбира се — отговори тя и затвори.
Изправи се и захвърли телефона на леглото си. А след това започна да крачи напред-назад пред евтиното стенно огледало, което бе подпряла на една от празните стени. Изглеждаше толкова добре! Какво им бе станало на онези продуценти?! Защо не я видяха такава, каквато е?! Лола затвори очи и поклати глава, едва овладявайки се да не заплаче. Ню Йорк не беше справедлив. Нищо тук не беше честно! Живееше в Ню Йорк вече цяла година и не бе успяла да свърши нито едно нещо както трябва. Всичко се бе провалило — и с Филип, и с така наречената й кариера, и даже с Тайър Кор. Телефонът й иззвъня — беше Джеймс.
— Какво? — тросна му се вбесено тя. А после, когато се сети, че Джеймс е единственото канарче, с което разполагаше на този етап, смекчи тона си и измърка: — Искаш ли да дойдеш при мен?
Джеймс бе излязъл да разходи Скипи, защото не смееше да й се обади от апартамента си.
— Трябва да поговорим по този въпрос — изрече сковано той.
— Добре де, тогава ела?
— Не мога! — просъска той, като се огледа, за да се увери, че никой не го подслушва. — Жена ми е разбрала! За нас!
— Какво?! — изпищя Лола.
— Спокойно, не е чак толкова лошо — успокои я Джеймс. — Открила е твоята секс рубрика. И очевидно я е прочела.
— И сега какво смята да прави? — извика нетърпеливо Лола. Ако Минди решеше да се разведе с Джеймс, това бе превъзходна възможност да грабне и него, и парите му!
— Нямам представа — прошепна той. — Засега не ми казва нищо. Но скоро и това ще стане!
— А какво по-точно ти каза? — подпита го Лола с все по-нарастващо раздразнение.
— Каза, че трябвало да купим една къща. В провинцията.
— Е, и?! — сви рамене Лола. — Ще се разведете и тя ще отиде да живее в провинцията, а ти ще си останеш в големия град! „А аз веднага ще се настаня при теб!“ — допълни наум.
— Нещата не са чак толкова прости — изрече предпазливо Джеймс. — Двамата с Минди… сме женени от петнадесет години. Имаме син! Ако се разведем, ще трябва да й дам половината от имуществото си. Или по-скоро всичко. А аз не съм много сигурен, че искам да го направя. Трябва да се заемам с нов роман и освен това не искам да напускам сина си!
Лола не можеше повече да го търпи. Прекъсна го и със стоманен глас изрече:
— Какво се опитваш да ми кажеш, Джеймс?
— Че не можем да се виждаме повече! — побърза да изрече той.
Това вече преля чашата на търпението на горкото момиче.
— И ти, и Филип Оукланд сте все един дол дренки! Всички сте еднакви! Всички сте мръсници! Мижитурки! Отвращавате ме, Джеймс! Всички мъже ме отвращавате!
Действие пето