Защо да не продадат всичко и да заминат за Карибите? Колко ли струва една къща там? Стотина, може би двеста хиляди долара? По цял ден ще плува, ще прави салати и ще чете. А Джеймс ще може да си пише сълзливите романчета за живота по островите. Вярно, че някои ще ги нарекат пораженци, но какво от това?! Единствената пречка за изпълнение на подобен план беше Сам. На него със сигурност щеше да му хареса там, но дали ще му бъде полезно? Той беше гений и при това добър човек. За разлика от съучениците си изобщо не се държеше арогантно заради интелигентността си. Но ако напуснат Ню Йорк, цялото образование на Сам щеше да отиде по дяволите, което означава, че никога няма да има шанса да отиде в някой от колежите на Бръшлянената лига. „Не! — отсече наум Минди и поклати глава. — Няма да се предаваме! Ще продължим напред! Ще останем в Ню Йорк, ако ще и земята да се наложи да ровим с ръце! Заради Сам!“
Звънецът иззвъня и тя скочи, питайки се кой ли може да бъде. Вероятно Джеймс, който бе излязъл да пазарува безбожно скъпа храна от „Цитарела“ и сигурно си е забравил ключа.
Оказа се Енид Мърл.
— Сам вкъщи ли е? — попита тя. — Трябва да ми се инсталира нов софтуер, та се питах дали той няма да може да ми помогне!
Сам играеше ролята на негласен отговорник по обслужване компютрите на жителите на цялата кооперация. Всеки, който имаше проблем, търсеше Сам, който беше компютърен гений и с право си бе създал име на специалист. Този импровизиран бизнес му носеше доста прилични доходи.
— Няма го — отговори Минди. — Извън града е за няколко дена.
— Много хубаво. И къде е?
Минди застана точно на прага на апартамента си, за да не позволи на Енид да надзърта вътре. Не желаеше никой да вижда жилището й — както поради болезнено чувство за неприкосновеност на личното пространство, така и от притеснение. Освен това враждебността й към Филип се простираше и към Енид, тъй като тя все пак беше негова леля.
— Отиде на почивка с приятели. Когато се върне, ще му кажа да ти се обади — отговори тя.
Противно на очакванията, Енид не помръдна.
— Е, какво мислиш? — попита най-неочаквано.
— За кое?
— Харесва ли ти идеята да разделим апартамента?
— Не мога да разбера теб какво те интересува! — тросна се Минди.
— Аз живея в тази сграда вече повече от шестдесет години, миличка! Съвсем естествено е всичко, което става тук, да ме интересува!
— Разбирам, Енид, но не забравяй, че вече не си член на борда!
— Да, технически погледнато, не съм. Но пък имам много приятели!
— Е, всички си имаме приятели! — изтъкна Минди, макар че лично за себе си не бе особено сигурна.
— Ако разделим апартамента, бихме могли да продадем отделните етажи и на хора, които вече живеят в сградата! А това ще ти спести много неприятности! — усмихна се многозначително Енид.
Ясно. Значи Енид иска най-долния от етажите за Филип! Е, имаше логика. Той би могъл да го свърже със сегашния си апартамент. И вероятно разполага с необходимите пари. Не достатъчно за целия апартамент, но достатъчно за един етаж.
— Ще си помисля — отговори на глас Минди.
После затвори вратата и се върна при своите сметки. Но колкото и да смяташе и пресмяташе, те все така не достигаха. И в този момент тя взе решение: за нищо на света няма да позволи на Филип Оукланд да вземе най-долния етаж на онзи апартамент! Щом тя и Джеймс не можеха да имат етаж, значи и той няма да има!
— Поразрови се в делото „Сандерсън срещу Инглиш“ — изрече Ана-Лиза Райе по телефона. — Там ще намериш всичко, което ти трябва. Плюс моралния елемент, с който съдебните заседатели ще заприличат на глина в ръцете ти. Сюжетът е като басня на Езоп.
— По дяволите, Райе! — прогърмя мъжкият глас от другия край на линията. — Защо трябваше да ми бягаш чак в Ню Йорк?
— Заради промяната, Райли — отговори Ана-Лиза. — Може би си забравил, но казват, че била полезна.
— Много добре те познавам, за да ти позволя да ме заблудиш! Най-вероятно вече си хванала нещо голямо там! Да не би да си приела да водиш нечия предизборна кампания? Или може би сама се кандидатираш за политически пост?
— Нито едно от двете — засмя се Ана-Лиза. — Направих, меко казано, обратен завой. Направо няма да повярваш какво правя точно в този момент!
— Помагаш на бездомните?
— Сдушвам се с богатите! Тъкмо си приготвям багажа, защото през уикенда заминавам за Хамптънс!
Тук Райли не издържа и също се засмя.