— Съпругът ми работи за Санди Брюър.
— Аха! — усмихна се многозначително Били Личфийлд. — Значи засега сте неизвестен елемент.
— Може и така да се каже — усмихна се Ана-Лиза.
— И вероятно джентълменът пред вас е съпругът ви?
Точно в този момент Пол четеше някаква интернет справка от дисплея на своя телефон.
— Пол! — докосна го по рамото жена му. — Запознай се с Били Личфийлд!
Пол дари Били с вяла усмивка и побърза да се върне към подвижния си компютър. Ана-Лиза познаваше отлично пословичната му липса на учтивост към непознати, затова се опита да я компенсира, като се направи на много любезна.
— Да не би да сте приятел на Кони? — попита го тя.
— Вече съм приятел и с двамата. Но ако трябва да бъда честен, старото ми приятелство е с Кони.
Настъпи неловка пауза. Ана-Лиза вече се чудеше какво повече да каже, но Били Личфийлд спаси положението. Усмихна й се и попита:
— Ходили ли сте друг път у тях?
Тя само поклати глава.
— Е, значи се подгответе за нещо великолепно! Къщата е разкошна! Проектирана е от Питър Кук. Питър може и да си пада леко смахнат, обаче къщата на семейство Брюър е един от най-ярките му шедьоври!
— Разбирам.
— Нали знаете кой е Питър Кук? — изгледа я подозрително Били.
— Всъщност, не знам. Аз съм адвокат и…
— О, ясно! — кимна Били, сякаш това обясняваше всичко. — Та Питър Кук е архитект. Някои хора твърдят, че е разрушил Ийст Енд със своите големи къщи, но в крайна сметка винаги опират до него. Всички го използват, а напоследък той не се захваща с проект за по-малко от десет милиона на парче! — В този момент пилотът включи двигателите на хидроплана. Били се провикна възторжено: — Хей, отлитаме към безгрижните зелени полета! Ако ще и да е само за уикенда! — Надникна отново при Ана-Лиза и попита: — Вие в Ню Йорк ли живеете?
— Току-що се преместихме.
— Къде? В Горен Ийст Сайд ли? — доуточни той.
— Всъщност, засега сме никъде.
— Мила моя! — ухили се Били. — Не мога да повярвам, че вие и този ваш великолепен съпруг с риза на „Пол Смит“ за две хиляди долара живеете в кашони на улицата!
— Е, засега сме в „Уолдорф“. Докато си намерим апартамент. Или градска къща, разбира се.
— И защо точно в „Уолдорф“?
— Защото преди, когато идвах тук по работа, винаги отсядах в него.
— Разбирам — кимна Били.
Ана-Лиза се притесни от вторачения в нея поглед на Били Личфийлд. Не че не беше свикнала да бъде център на внимание — не само покрай работата си, но и поради факта, че винаги се бе отличавала сред тълпата с разкошната си кестенява коса, широките скули и бледосивите си очи. Знаеше, че мъжете имат навика да се влюбват в нея — крайно глупав ход от тяхна страна! — затова бе привикнала да не обръща внимание на подобни вторачени погледи. Но с Били нещата стояха по друг начин. Той я изучаваше така, сякаш бе произведение от фин китайски порцелан. Сега тя извърна смутено глава и позволи на Били да огледа профила й. „Не е класическа красавица — каза си Били, — но пък е уникална! Зърнеш ли веднъж лицето й, никога не можеш да я забравиш!“ Ана-Лиза не носеше нито грам грим, а косата й беше вдигната на обикновена конска опашка. „Самоуверено момиче! — отбеляза наум Били. — Да тръгнеш на такова място само с лицето си и без украшения, с изключение на часовника от платина и диаманти на «Шопар»! Добър акцент!“ Насочи вниманието си към съпруга, който не блестеше с нищо особено. Във физически смисъл. Кони Брюър вече му беше разказвала за Пол Райе — че е математически гений. Но щом работи със Санди Брюър, значи е богат, а това е единственото, което се изискваше от един мъж в нюйоркското общество — да има пари. Много пари. Следователно — нищо интересно. На подобни хора са важни съпругите. И сега, докато хидропланът набираше скорост по неспокойните води на Ийст Ривър, Били се облегна доволно назад. Ана-Лиза и Пол Райе се очертаваха интересна двойка. Значи в крайна сметка уикендът нямаше да бъде толкова скучен, колкото се бе опасявал.
Хидропланът достигна пределната си скорост и се издигна в небето. Прелетяха над Куинс и неговите безкрайни редици от миниатюрни къщички, а след това се насочиха право към сърцето на пролива Лонг Айлънд, чиито води проблясваха подобно диамантите върху часовника на Ана-Лиза. При скалистия бял връх на Норт Форк завиха на юг и под тях се заредиха зелени пасища и житни ниви. Малко по-късно океанът отново се ширна под тях и хидропланът започна бавно снишаване към един залив.