Били Личфийлд потупа Ана-Лиза по рамото и отбеляза:
— Пристигаме в кътче от рая! Ходил съм къде ли не и мога да ви гарантирам, че тук е точно толкова хубаво, колкото Сен Тропе или Капри, или където ви хрумне. Точно затова Хамптънс никога няма да излезе от мода, независимо какво разправят хората!
Хидропланът зарулира към кристално чист бял док. Срещу него се спускаше хълм с перфектно окосена трева като на игрище за голф, а на върха на хълма се възправяше гигантска къща с кулички, която изглеждаше направена от розов камък. На моравата точно до дока стояха в очакване две колички за голф.
Санди Брюър се появи лично, за да ги посрещне. Най-отличителната му черта беше името му — без него изглеждаше изнервящо безличен, с коса, чийто цвят трудно можеше да бъде определен, и с черти, които не се запомняха с нищо.
— Кони поръча веднага да отидеш при нея! — обърна се той към Били Личфийлд. — Имала някакви проблеми с десерта. А аз смятам да разведа Пол и Ана-Лиза из имението.
Без повече приказки Били и багажът му бяха откарани нагоре с една от количките за голф.
Ана-Лиза седна на задната седалка на втората количка, а Пол се настани отпред, при Санди. Домакинът им подкара напред, но почти веднага се обърна към нея с въпроса:
— Идвала ли си досега в Хамптънс?
— Ами… не — отговори Ана-Лиза.
— Е, разполагаме с петдесет акра земя — започна Санди. — Което за тук си е много. Иначе съвсем наскоро двамата с Кони си купихме ранчо в Монтана, което е много по-голямо — хиляда акра. Обаче Монтана е съвсем различно нещо. Там, ако нямаш минимум хиляда акра, те считат за неудачник. А в Хамптънс и пет акра са достатъчни — и с тях автоматично ще те направят член на тенисклуба в Саутхамптън. Обаче ние с Кони не обичаме подобни свърталища. Предпочитаме да живеем уединено. Никой не знае кога сме тук и кога ни няма.
Час по-късно — след като разгледаха двата басейна (единият олимпийски, а другият с форма на планинско езеро с водопад), къщата за гости, частната зоологическа градина и птичарника, оранжерията, където Санди надзираваше отглеждането на редки сортове лалета, конюшните за миниатюрни коне и козли, трите тенискорта, игрищата за бейзбол и баскетбол, викторианската лятна къща за деца, вътрешното игрище за скуош, винарската изба със специалните легла за отлежаване на виното, петте акра лозя, овощната и зеленчуковата градина и рибарника — домакинът ги покани в къщата си. В двата края на огромното фоайе се извисяваха огромни стълбища. Пол автоматично замина нанякъде със Санди, за да говорят за бизнес, а Ана-Лиза беше посрещната от прислужница от гватемалски произход, която й направи знак да я последва нагоре. Минаха покрай някаква дневна и няколко затворени врати и накрая Ана-Лиза беше отведена в стая с огромно легло с балдахин и две бани. Френските прозорци отвеждаха към тераса, от която се разкриваше гледка към моравата и океана. Когато разопаковаха багажа й, скромното количество дрехи, които си бе взела за уикенда, провиснаха някак си нелепо в огромния кедров гардероб. Ана-Лиза излезе на терасата, вдиша дълбоко уханието на гората и си каза: „Трябва веднага да кажа на Пол за това!“ И слезе долу да го търси.
Вместо съпруга си тя откри Кони — съпругата на Санди, заедно с Били Личфийлд в огромна слънчева стая, тапицирана в розова коприна.
— Сигурно се чувстваш ужасно — тъкмо казваше Кони на Били.
— Извинете! — обади се Ана-Лиза, едва сега давайки си сметка, че прекъсва личен разговор.
Кони веднага скочи. Беше бивша прочута балерина и носеше русата си коса права и дълга, достигаща почти до кръста. Имаше огромни сини очи, миниатюрен нос и крехкото тяло на фея.
— Тъкмо се канех да намина при теб! — извика тя. — Имаш ли всичко, от което се нуждаеш?
— Стаята ни е прекрасна, благодаря! Просто търсех Пол.
— О, двамата със Санди излязоха! Очевидно пак са замислили нещо — поредният ход как да завземат света! Ела и поседни с нас! — покани я Кони. — Разбрах, че си била адвокат. Санди ми каза, че си работила дори за министъра на правосъдието!
— О, само бях на стаж при него след завършването на правния колеж!
— На този фон сигурно всички тук ще ти се сторим отегчителни — отбеляза Кони. — Мъжете говорят единствено за бизнес, а жените — за деца.
— Въобще не я слушай! — обади се Били. — Кони е истински експерт по съвременно изкуство!
— Само защото ти ме научи, Били. Но голямата ми любов са бижутата. Обожавам бляскавите неща! Просто не мога да се въздържа! А ти, Ана-Лиза, имаш ли някаква страст, от която се срамуваш?