— Моят проблем обикновено е, че съм твърде сериозна — отговори с усмивка гостенката й.
Кони се намести на дивана и отбеляза драматично:
— А моят е, че съм лекомислена. Аз съм богата и глупава. Но пък си прекарвам страхотно!
Били се изправи и запита тържествено:
— Няма ли да се обличаме за вечеря?
Когато двамата с Ана-Лиза тръгнаха заедно нагоре по стълбите, той отбеляза:
— Да, Кони наистина е лекомислена, но пък разполагат с парите си едва от седем години! От друга страна, тя не притежава и грам подлост. Което ще рече, че ако двете станете приятелки, тя де ти бъде полезен съюзник!
— Смяташ ли, че ще имам нужда от съюзници?
— О, такива никога не са излишни! — усмихна се Били.
Остави Ана-Лиза на стълбищната площадка и добави:
— Ще се видим за коктейлите. Започват точно в осем на верандата.
„Какъв смешен човечец!“ — каза си Ана-Лиза. Приличаше й за джентълмен от деветнадесети век.
Пол се прибра, докато тя си вземаше душ в кабинка с размените на малка стая. Отвори вратата и му подвикна:
— Това е душ с пара! Искаш ли да се присъединиш към мен? — Той влезе и тя насапуниса гърдите му. — Видя ли кедровия гардероб? Ами онези нагреватели за хавлиените кърпи? А какво ще кажеш за леглото?
— Какво ще кажеш и ние да си вземем нещо подобно? — попита делово той, докато измиваше шампоана от косата си.
— Искаш да кажеш да си имаме наша собствена къща за десет милиона, по проект на Питър Кук и изработена от розов камък плюс някой сладък архаичен джентълмен като Били Личфийлд, който да ни учи на маниери и на история на изкуството?
При този въпрос тя излезе от кабината и започна да се подсушава. Пол излезе след нея и едва след като тя му подаде кърпа, последва примера й. После отговори:
— Защо не?! Няма проблеми!
— Пол — погледна го Ана-Лиза. — Това ли искаш от живота за нас? Да се превърнем в Кони и Санди Брюър? Същите като тях, само че с по-нови пари?
— Какво искаш да кажеш?
— Помисли си — откога са парите ти? От шест месеца? Какво ще кажеш, когато станат на една годинка, да им отпразнуваме рождения ден?
— Не те разбирам.
— Окей! Не се коси! Просто мисля за нещо, което подхвърли Били Личфийлд. Не е важно.
В почти същата на вид стая, но малко по-надолу по коридора Били Личфийлд лежеше по гръб. Ръцете му бяха кръстосани внимателно на гърдите, за да не намачка ризата си. Беше затворил очи, надявайки се да дремне, но напоследък, макар че непрекъснато се чувстваше уморен, все не можеше да заспи. Вече месеци наред усещаше странно физическо изтощение, което го караше да се пита дали няма да е по-добре да иде на астролог, вместо да се занимава с психофармацевти. След още няколко минути борба с желанието за сън той се предаде и извади от сака си шишенцето с лекарството, което му бяха предписали. Вътре се мъдреха няколко дребни оранжеви хапчета. Били счупи едно наполовина, глътна го и отново се отпусна в леглото.
Само след броени минути успя да се отпусне и накрая заспа. Дрямката му продължи повече, отколкото беше планирал — събуди се десет минути след осем часа.
Хукна надолу по стълбите и завари Ана-Лиза насред малка групичка от мъже. Беше облечена с обикновена черна рокля, която разкриваше елегантната й, почти момчешка фигура, а кестенявата й коса се разстилаше свободно по раменете й. И отново беше без грим, и отново — единствено с диамантения часовник. Докато минаваше покрай тях на път към Кони, Били дочу част от разговора им.
— Моля ви, не ми казвайте, че сте републиканец! — казваше Ана-Лиза на един от съдружниците на Санди. — Ако притежавате младост и пари, ваше морално задължение е да станете демократ!
Били се закова на място и направи крачка назад. Вписа се в групичката без проблеми, подхвана небрежно Ана-Лиза под ръка и изрече мило по посока на мъжете:
— Имате ли нещо против да ви я отнема за момент? — А на нея: — Скъпа, запозна ли се вече с приятелките на Кони?
Кони седеше с три други жени насред композиция от кафяви плетени диванчета. Една от жените пушеше тайно цигара, а другите разговаряха за някакъв магазин в Ийст Хамптън. Когато ги видя, Кони вдигна глава и потупа мястото до себе си.
— Заповядай! — покани тя Ана-Лиза, посочи жената, която пушеше тайничко, и каза: — Това е Бет. Тя също е учила в Харвард. Нали така, скъпа?
— Точно така. Завършила съм право в Харвард — кимна Бет и побърза да изгаси цигарата си. — Ами ти? — Вдигна поглед към Ана-Лиза.