— Обаче не аз го взех! — не отстъпваше старицата. — Беше Луиз!
Енид въздъхна, Флоси разнасяше този слух вече петдесет години. Упорито настояваше, че Луиз е откраднала онзи кръст, вследствие на което Флоси Дейвис беше отстранена от борда на музея „Метрополитън“. Обвинението се водеше от самата Луиз Хаутън, която невинно бе подхвърлила, че Флоси страда от лека умствена изостаналост. И тъй като повечето бяха на същото мнение, Луиз беше победила, а Флоси така и не бе успяла да й прости не само предполагаемото престъпление, но и предателството, вследствие на което тя бе изгубила благоволението на висшето нюйоркско общество.
Флоси можеше отново да си проправи път в обществото, обаче отказа да забрави налудничавата си идея, че Луиз Хаутън — жена образцова и високоуважавана — е откраднала кръста на Кървавата Мери и го държи на тайно място в апартамента си. Ето че дори и сега Флоси отново посочи към прозореца и с леко хриптене изрече:
— Казвам ти, Енид, този кръст е все още там, в нейния апартамент! Просто си стои там и очаква да бъде открит!
— И защо Луиз Хаутън ще го взема? — попита спокойно Енид.
— Защото беше католичка! А католиците много си падат по такива неща!
— О, Флоси, крайно време е да се откажеш! Та Луиз вече е мъртва! Приеми фактите такива, каквито са!
— Защо?
— Помисли за онова, което оставяш след себе си! Искаш ли да си заминеш от този свят като лудата старица, която обвини несправедливо горката Луиз Хаутън?!
— Въобще не ми пука какво мислят хората! — вирна гордо брадичка Флоси. — И никога не ми е пукало. И ако трябва да бъда честна, така и не разбрах защо собствената ми доведена дъщеря продължи да поддържа приятелски връзки с Луиз!
— Ох, Флоси! — поклати глава Енид. — Ако всички в Ню Йорк вземаха страна по повод подобни дребни спорове, никой нямаше да има приятели.
4
— Днес прочетох нещо много интересно — каза гримьорката. — „Радостта да нямаш всичко.“
— Да нямаш всичко ли? — обади се Шайфър. — Че аз го живея този живот!
— Един приятел ми го изпрати по имейла. Ако искаш, и аз мога да ти го изпратя.
— Непременно! Ще ми бъде интересно да го прочета!
Гримьорката се отдръпна, за да огледа Шайфър в голямото огледало. После попита:
— Какво мислиш?
— Идеален е! Нали трябва да бъда естествена! Не мисля, че една игуменка на манастир би носила много грим!
— А след първия й сексуален контакт можем да го направим по-силен! — светнаха очите на гримьорката.
Червенокосият асистент Алън надникна в гримьорната и съобщи на Шайфър:
— Чакат те!
— Идвам веднага — кимна тя.
— Шайфър Даймънд е на път! — съобщи той в микрофона пред устата си.
Минаха през къс коридор, а после и през отдела за изработване на декорите. Две високи метални врати отвеждаха към една от шестте снимачни площадки. Зад лабиринт от шперплатови стени се виждаше ярко петно. В него цареше обичайната суматоха. Столовете на режисьорите бяха поставени на известно разстояние един от друг, но точно пред монитора. Режисьорът Ейса Уилямс се приближи и се представи. Беше висок, леко прегърбен мъж с обръсната глава и татуировка на лявата китка. Беше режисирал множество телевизионни сериали, а напоследък и два хитови игрални филма. Наоколо се щураше традиционната тълпа от членове на екипа, всички безсъмнено задаващи си един и същи въпрос: „Каква ще се окаже новата звезда? Трудна или професионалистка?“ Шайфър се оказа любезна, но сдържана.
— Знаеш си упражнението, нали? — попита Ейса.
Отведоха я на площадката. Казаха й да тръгне към камерата.
Да се обърне надясно. Да се обърне наляво. Батерията на камерата свърши. Четириминутна почивка, докато я сменят. Шайфър се отдалечи и се подпря на един от режисьорските столове. Изпълнителните продуценти разговаряха с шефовете на телевизията.
— Все още изглежда добре.
— Бих казал дори зашеметяващо!
— Но е малко бледичка може би.
Изпратиха я обратно при гримьорката за подсилване на грима. Докато седеше в стола, тя си спомни за следобеда, в който Филип бе почукал на вратата на нейната каравана. Все още беше под впечатлението от обидата, че тя бе нарекла филма му скапан.
— Ако мислиш, че филмът ми не става, тогава защо участваш в него? — бе попитал той.
— Не съм казала, че филмът ти не става. Казах, че е скапан. Разликата е огромна. Ако държиш да оцелееш в Холивуд, ще ти се наложи да станеш по-дебелокож!