— Мислех си за станалото и стигнах до извода, че не ние сме виновни. Виновен е Холивуд! Защо не дойдеш при мен в Ню Йорк?
Тогава Шайфър беше само на двадесет и четири, готова на всякакви приключения. Но това беше преди двадесет години, помисли си тъжно тя сега, докато се взираше в отражението си. Ярката светлина на голите крушки безмилостно разкриваше, че тя вече не е онова момиче. Лицето й беше съзряло — беше по-ъгловато и хлътнало, и никой не би могъл да я сбърка с начинаеща. Но възрастта си имаше и предимства — днес тя бе далеч по-наясно какво точно иска от живота, за какво си струва да се ядосва и за какво — не.
Но дали Филип го знаеше? Докато оглеждаше грима си, тя се запита какво ли си е помислил той, когато се сблъскаха в асансьора. Дали я вижда като жена на средна възраст? Дали все още я намира за привлекателна?
Последната им среща беше преди десет години. Беше заминала за Ню Йорк за рекламите на някакъв филм, когато попадна на Филип във фоайето на Пето авеню № 1. Не бяха разговаряли повече от година, но автоматично включиха на стария си закачлив тон. И когато тя даде и последното си интервю, се уговориха да се видят за вечеря в „Да Силвано“. В единадесет вечерта се разрази ужасна буря и всички се оказаха в ресторанта като в капан.
Сервитьорите обаче реагираха бързо — отнесоха масите, отвориха пространство и пуснаха музика, така че всички се разтанцуваха.
— Обичам те! — прошепна й Филип. — Ти си моята най-добра приятелка!
— Ти също си моят най-добър приятел!
— Разбираме се отлично. Значи винаги ще си останем приятели.
После отидоха в апартамента й. Тя разполагаше с уникално старовремско легло с балдахин, с което се бе сдобила в Англия — през онези прекрасни два месеца, когато се бе влюбила в английските селски къщи. Филип се бе подпрял на ръце над нея и косата му падаше по лицето й. Правиха любов страстно и сериозно, удивени, че все още им е толкова хубаво заедно. Което още веднъж постави на дневен ред проблема дали да не се съберат. Той поиска да узнае плановете й. Тя трябваше да отлети за Европа, след което би трябвало да се върне директно в Лос Анджелис, но обеща, че първо ще се отбие в Ню Йорк и ще остане няколко дена. След това замина за Европа и се оказа приклещена там за още две седмици, което означаваше, че трябваше действително да лети директно за Лос Анджелис. После започна работа по нов филм, който се снимаше във Ванкувър и Индия. Така се изнизаха неусетно шест месеца. Тогава случайно дочу, че Филип щял да се жени. Шайфър веднага се качи на самолета и отлетя за Ню Йорк, за да се изправи очи в очи с него.
— Не можеш да се ожениш! — отсече.
— И защо?
— Ами ние?
— Няма такова понятие.
— Само защото ти не искаш да има!
— Няма никакво значение дали искам или не. То просто не съществува!
— Коя е тя? — извика Шайфър. — Какво работи?
Името й било Сюзън и била учителка в някакво частно училище в Манхатън. Когато Шайфър настоя, Филип й показа снимка. Сюзън беше на двадесет и шест, хубава и напълно безлична.
— След всички жени, които си имал, защо точно тя? — попита Шайфър.
— Влюбен съм в нея. Тя е добър човек — отговори Филип.
Шайфър се разбесня, а после попита:
— Добре де, какво притежава тя, което аз нямам?
— Стабилност.
— Аз също мога да бъда стабилна.
— Тя винаги се намира на едно и също място.
— Това ли искаш? Някоя безлична мишка, която послушно да ти играе по свирката?
— Ти не познаваш Сюзън! Тя е много независима!
— Нищо подобно! Напълно зависима е! И точно това е причината, поради която искаш да се ожениш за нея! Прояви достойнството поне да бъдещ честен в мотивите си!
— Сватбата ни е на двадесет и шести септември.
— Къде?
— Няма да ти кажа! Не искам да ми се появяваш неканена на сватбата!
— Няма, разбира се! Защо толкова се притесняваш от мен? Да не би да се жените в задния двор на родителите й?
— Всъщност, в лятната им къща. В Ийст Хамптън.
Но Шайфър наистина се появи неканена, като извика на помощ Били Личфийлд. Двамата се скриха в живия плет около имението и тя наблюдава как Филип, в бял ленен костюм, казва „да“ на друга жена. После месеци наред оправдаваше поведението си с твърдението, че сватбата на Филип е била за нея като посещение при починал човек — за да повярваш, че душата си е отишла, първо трябва да видиш мъртвото тяло.
Малко повече от година по-късно дочу от един агент, че Филип се развеждал. Бракът му бе продължил само четиринадесет месеца. Но вече беше твърде късно. Шайфър вече беше сгодена за английския маркиз — застаряващ бохем, който впоследствие се оказа неизлечимо пристрастен към наркотици. Когато загина по време на инцидент с яхтата си край Сен Тропе, тя се върна в Лос Анджелис, за да положи ново начало на кариерата си.