— Моля? — ококори се Минди.
— Защото си по-специална или по-добра от останалите ли? — продължи нехайно съпругът й.
— Защото съм искрено обидена! Защото съм унизена! — извика тя и буквално изпепели Джеймс с поглед.
— Да не би да искаш да кажеш, че през всичките тези двадесет години като журналист ти не си обидила никого?
— Значи да го възприема като отмъщение на съдбата, така ли?
— Може би. Или пък като карма.
Минди се изкиска презрително.
— Или може би като поредното доказателство за факта, че младите днес са жестоки и завиждат на другите! И не проявяват никакво уважение към никого! Какво съм им сторила, че се държат така?
— Просто си успяла. Или може би беше успяла — отбеляза спокойно Джеймс. — Не схващаш ли? За тях ние вече сме системата! — Направи пауза, посочи я и допълни: — Ние! Ти и аз! Ние вече сме така наречените възрастни! Онези, които всички млади хора искат да свалят от власт! А ние бяхме съвсем същите, когато бяхме на двадесет.
— Не сме били!
— Помниш ли нещата, които пишеше някога? Например за онзи милиардер. Присмя се на пръстите му. Ха-ха-ха! „Късопръст вулгарен варварин“, така го нарече.
— Това е различно.
— Съвсем същото си е. Мислиш го за различно, защото си го писала ти. И всеки пък, когато разкъсваше някого, казваше, че си го е заслужил, защото е преуспял — което за теб бе еквивалентно на „задник“. И всички те мислеха за адски умна, и получаваше внимание. Минди, това е най-лесният начин да спечелиш вниманието на хората — да се присмиваш на по-добрите от теб! Открай време е така. Проявяваш неуважение към преуспелите и автоматично попадаш в обсега на вниманието им. Евтин трик. От най-евтините!
Всеки нормален човек би бил поразен от подобен коментар. Но не и Минди.
— А ти си по-добър от мен, така ли? — просъска тя.
— Аз поне не съм правил подобни неща.
— Разбира се, че не, Джеймс! Защото не ти се е налагало! Ти си мъж! На теб ти стигаше да пишеш онези пространни безсмислени статии за… какво? За голфа! Отне ти цяла година да ги напишеш. Десет хиляди думи за голфа и за тях ти трябваше цяла година? А аз работех, Джеймс! Печелех пари! Това ми беше работата!
— Точно така — съгласи се Джеймс. — А това тук пък е работата на онези хлапета!
— Браво на теб, Джеймс! Аз очаквам от теб подкрепа, а ти ми обръщаш гръб! На собствената си съпруга!
— Просто се опитвам да погледна нещата от друг ъгъл. Не схващаш ли? Тези хлапета са същите като нас! Все още не го знаят, но след двадесет години ще се събудят и ще осъзнаят, че са станали като нас! Ще ги свари напълно неподготвени. О, да, сега за нищо на света не биха се съгласили с това! Ще заявят, че никога няма да станат такива. Че ще победят съдбата. Че няма да се променят. Че няма да завършат като уморени, посредствени, апатични и често окончателно примирени. Но животът ще се погрижи за тях. И един ден ще осъзнаят, че са се превърнали в нас! И това ще бъде тяхното най-голямо наказание!
Минди издърпа един косъм от косата си и започна да го оглежда. Накрая изломоти:
— Какво искаш да кажеш? Че нещо не ни е наред ли?
Борбеният дух като че ли внезапно напусна Джеймс. Той отпусна рамене и промърмори:
— И аз не знам.
— Хей, какво става тук? — дочуха един глас. Двамата вдигнаха едновременно очи. Синът им Сам бе влязъл неусетно в апартамента и сега стоеше на прага на кабинета на майка си.
— Просто разговаряме — обясни тя.
— За какво? — попита Сам.
— Майка ти я изтипосаха в „Снаркър“ — обясни баща му.
— Знам — сви рамене Сам.
— Седни, момчето ми! — покани го Джеймс. — И как се чувстваш от това?
— Всъщност не чувствам нищо.
— Не си… травмиран?
— Не съм.
— Обаче майка ти се чувства обидена.
— Вашето поколение си е такова. Хлапетата от моето поколение не се обиждат така лесно. Приемат го като поредната драма. Всеки участва в собственото си риалити шоу. И колкото по-голяма е драмата в него, толкова повече внимание получаваш. И толкова.
Джеймс и Минди се спогледаха, мислейки си едно и също нещо — че синът им е гений! Кое друго тринадесетгодишно момче би имало такива прозрения относно човешката орис?
— Енид Мърл ме помоли да й помогна с компютъра — рече Сам.
— Няма да ходиш! — отсече Минди.