— Филип — започна тя, без да си прави труда да се извинява, че го е накарала да чака, — очевидно нещо се е случило между предишния ти вариант и последния!
— Нарича се редакция — отбеляза сдържано писателят.
— Може. Обаче сме изгубили нещо от главната героиня. Вече не е никак приятна.
— Така ли?
— Безлична е — отсече шефката на студиото.
— Това е, защото вие настояхте да махна всичко, което би й предало характер — отговори Филип.
— Не трябва да забравяме публиката! Жените са много, ама много мнителни! И най-върлите критици на другите жени!
— Много лошо — каза Филип. — Вероятно точно това е причината все още да не управляват света.
Без да обръща внимание на думите му, шефката заяви:
— Чакам новия ти вариант до две седмици! Оправи го!
И затвори.
Филип веднага звънна на агента си.
— Мога ли да прекратя работата си по този проект?
— Виж какво, забрави за егото си и просто им дай онова, което искат. Оттам нататък проблемът става изцяло техен.
Филип затвори телефона, за пореден път задавайки си въпроса какво се е случило с неговия кураж.
Интеркомът иззвъня.
— Госпожица Лола Фабрикънт желае да ви посети — съобщи портиерът Фриц. — Да я пусна ли?
Мамка му! Покрай тези разправии със студиото бе напълно изключил за срещата си с момичето, което му бе изпратило имейл с молба за интервю. До този момент бе интервюирал десет кандидатки за работа и нито една от тях не ставаше. Вероятно и това момиче ще се окаже поредната загуба на време, но след като вече беше долу, не беше възпитано да я отпрати. Окей, ще й предостави десет минути, просто от учтивост.
— Добре, пусни я! — отговори.
Няколко минути по-късно Лола Фабрикънт вече бе кацнала на дивана на Филип Оукланд, твърдо решена да се покаже в максимално добра светлина, Филип Оукланд се оказа доста по-стар от снимката му на задната корица на „Лятно утро“, но за щастие не чак толкова стар. Пък и със сигурност бе доста по-млад от баща й, който никога не би облякъл избеляла черна тениска и маратонки „Адидас“ и никога не би пуснал косата си под ушите. Излегнат на стола си с крака върху бюрото, Филип редуваше потрепването с химикал върху купчина листи с втъкване на косата си зад ушите. Да, момичето, което й даде имейла на писателя, се оказа право — Филип Оукланд действително беше много готин.
— Разкажи ми за себе си — започна той. — Искам да знам всичко!
Вече не изгаряше от нетърпение да се освободи от госпожица Лола Фабрикънт, която далеч надскочи всичките му очаквания и която, особено след подобен гаден ден, бе не само приятно разнообразие, но и почти като отговор на молитвите му.
— Не си ли видял моя фейсбук? — попита тя.
— Не, не съм го гледал.
— Аз пък направих опит да се запозная с твоя. Обаче ти си нямаш фейсбук.
— А трябва ли?
Тя се смръщи и го изгледа така, сякаш се страхуваше за бъдещето му.
— Всеки в наши дни си има своя фейсбук страница! Как иначе приятелите ти ще следят какво става с теб?
„Да бе, как наистина!“ — помисли си той усмихнато. Това момиче направо го хвърляше под влака.
— Тогава искаш ли да ми покажеш този твой фейсбук? — попита на глас.
Тя набра бързо нещо на компютъра на своя телефон и му го подаде.
— Това съм аз в Маями!
Филип се вторачи в снимка на Лола, облечена само по бански и изтегната изящно на малка лодка. Запита се как точно го прелъстява — целенасочено или неволно? Впрочем какво значение имаше?
— А ето и моята биография — продължи тя, като застана зад него и набра нещо с бутоните. — Виждаш ли? Любимият ми цвят — жълт. Любимият ми цитат: „Ако не е по моя начин, тогава по никакъв начин!“ Мечтата ми за меден месец — да обикалям с яхта гръцките острови. — Отметна назад дългата си коса и един непокорен кичур докосна лицето му. — Извинявай! — изкиска се Лола.
— Много интересно — усмихна се Филип и й подаде телефона с фейсбука.
— Така си е! — кимна гордо тя. — Приятелите ми открай време разправят, че ме очакват грандиозни неща!
— И какви по-точно? — попита Филип, неспособен да откъсне очи от гладката й, безупречна кожа. Това момиче го правеше на идиот!
— Ами… не знам — провлачи тя, като си мислеше колко различен е Филип Оукланд от всички, с които се бе срещала досега. Беше като истински мъж, обаче по-добър, защото беше известен. Върна се на дивана срещу него и добави: — Знам, че трябва да знам, защото съм на двадесет и две, обаче не знам!