— Точно това имах предвид, когато ти казах, че Ню Йорк се е променил. Вече почти не го виждам! Енид, разбира се, е друго нещо. Нея виждам по разни събития. Но не и Филип! Чувам, че животът му бил същински хаос.
— Той винаги си е бил същински хаос — констатира тъжно Шайфър.
— Но на някакъв етап хаосът все пак трябва да си отиде! Ето, дори Редмън Ричардли най-сетне се ожени! — Били бръсна една прашинка от безупречните си панталони и отбеляза: — Едно нещо не можах да разбера — защо вие двамата не се оженихте?
— Нямам представа.
— Сигурно не си имала нужда от него — отбеляза Били. — Мъж като Филип копнее някой да се нуждае от него. А ти, като голяма актриса…
— Никога не съм била голяма актриса! — поклати глава тя. — Напоследък всеки път, когато зърна сцена от „Лятно утро“, ми иде да умра от срам.
— Обаче беше неповторима!
— Нищо подобно! — изрече тя със самоироничен смях. — Знаеш ли какво ми каза веднъж Филип Оукланд? Каза, че никога няма да стана добра актриса, защото не съм уязвима!
— Ето ти го и отговорът! — вдигна пръст Били. — Филип ти е завиждал!
— Възможно ли е човек, който е спечелил наградите „Пулицър“ и „Оскар“, да завижда на някого?
— О, естествено! Завист, ревност, его — това са устоите на успеха! Виждам го непрекъснато в новите хора, които прииждат в Ню Йорк. Та може би точно в това отношение Ню Йорк си е все същият. — Отпи глътка вино и добави: — Но толкова по-зле за Филип Оукланд, защото той наистина е талантлив!
— Това ме натъжава — отрони Шайфър.
— Скъпа, изобщо не си губи времето да се тревожиш за Филип! След пет години той ще бъде на петдесет и ще се превърне в един от онези мъже на средна възраст, които не могат без много млади жени, а младите жени около него ще стават все по-изкуствени и все по-празноглави! Докато ти, от друга страна, ще си спечелила най-малко три награди „Емми“! И изобщо няма да ти пука за Филип Оукланд!
— Но аз го обичам!
Били сви рамене и рече:
— Всички обичаме Филип. Но той си е такъв. Какво можеш да направиш? Нищо. Вълкът нрава си не мени!
По-късно, докато се прибираше вкъщи, Шайфър се зачуди дали да не звънне отново на вратата на Филип. Но, спомняйки си думите на Били по този въпрос, реши, че няма смисъл. Кого заблуждава? Били беше прав. Филип никога няма да се промени. Когато влезе в апартамента си, тя се поздрави, че поне веднъж през живота си е успяла да постъпи разумно.
6
— Защо ще ходиш на погребението на жена, която дори не познаваш? — попита Пол Райе.
Същата вечер, във вторник, двамата с Ана-Лиза вечеряха в „Ла Еренуил“. Пол обожаваше прочутия френски ресторант, но не заради храната, а просто защото беше и абсурдно скъп (шестдесет и шест долара за една дувърска писия), и близко до хотела, което му даваше основание да го нарича „нашата столова“.
— Тя не е просто — коя и да е жена — обясни Ана-Лиза. — Госпожа Хаутън е била най-важната светска дама на града. Покани ме Били Личфийлд и доколкото разбирам, събитието е ексклузивно!
Докато изучаваше листа с вината, Пол подхвърли:
— Би ли ми припомнила кой беше този Били Личфийлд?
— Приятелят на Кони — отвърна раздразнено Ана-Лиза. — Спомняш ли си? Прекарахме уикенда с него!
— Аха, ясно — кимна Пол. — Плешивият пъпеш.
Ана-Лиза се усмихна. Коментарът очевидно беше представата на Пол за шега. Все пак тя каза:
— Не мисля, че е възпитано да говориш така!
— Че какво съм казал толкова? Нали е гей?
— Някой може да те чуе и да си състави погрешно мнение за теб!
Пол огледа празния ресторант и попита:
— Кой? Да виждаш някого наоколо?
— Били спомена, че може би ще успее да ни уреди с апартамента на госпожа Хаутън! Доколкото разбирам, става въпрос за нещо уникално — три етажа, обгърнати отвсякъде с тераси! А и сградата е една от най-величествените в града!
Отговорникът за напитките се приближи до масата им.
— Ще вземем бордо — обяви Пол. Върна му листа с вината и продължи разговора си с Ана-Лиза: — Все пак нещо не схващам. Защо трябва да ходиш на погребение, за да получиш един апартамент? Парите в брой не са ли достатъчни?
— В тези кръгове нещата не стават по този начин — изрече Ана-Лиза, като си отчупи къшейче хляб. — Доколкото, схващам, всичко опира до това, кого познаваш. Точно затова трябва да отида на погребението! За да се запозная с някои от собствениците в сградата! На някакъв етап и ти ще трябва да се запознаеш с тях, но когато това стане, моля те, не наричай хората пъпеши!