— И колко му е тарифата? — заинтересува се Пол.
— На кого?
— На този тип Били Личфийлд?
— Нямам представа.
— Наела си го и не си попитала колко ще ти струва?
— Той не е предмет, Пол! Той е човек! А и не исках да бъда груба с него.
— Но той просто е персонал!
— Виж какво, ти си човекът с парите, ти го питай! — тросна се Ана-Лиза.
— А, не! Персоналът е в твоята сфера на дейност!
— Вече и отделни сфери ли имаме?
— Ще имаме. Когато си родим деца!
— Не ме бъзикай, Пол!
— Не те бъзикам. — Сомелиерът се върна при тях и изнесе цял спектакъл с отварянето на виното и наливането му в чашата на Пол. Както се очакваше от него, Пол го близна и одобри. — Между другото, мислих и по този въпрос. И смятам, че точно сега е моментът да започнем!
Ана-Лиза отпи от своята чаша вино и едва преглъщайки, изрече:
— Не съм сигурна, че съм готова за това.
— Мислех, че искаш да имаме деца!
— Така е. Просто не си представях, че ще трябва да стане толкова скоро!
— И защо? Разполагаме с много пари. А ти не работиш!
— Може и да се върна на работа.
— Никоя от жените на колегите ми не работи! — повиши глас Пол. — Не е удобно.
— И кой го казва?
— Санди Брюър.
— Санди Брюър е идиот! — отсече Ана-Лиза и пак отпи от виното си. — И не че не искам деца. Просто засега все още нямаме жилище!
— Не смятам, че това е проблем — усмихна се Пол. — Отлично те познавам, за да знам, че решиш ли да купиш апартамента на тази госпожа Хаутън, ще го направиш!
После отвори менюто, заби нос в него и започна разсеяно да потупва ръката й.
— Няма ли да ходиш на работа днес? — попита Джеймс Гуч жена си на следващата сутрин.
— Казах ти, че днес ще ходя на заупокойната служба за госпожа Хаутън.
— Мислех, че не си поканена — отбеляза Джеймс.
— Не съм. Но подобно нещо да ме е спирало някога?
Няколко етажа по-нагоре Филип Оукланд почука на вратата на леля си. Енид го посрещна, облечена в черни панталони и черно късо сако с мъниста.
— Вчера се видях със Сам Гуч — съобщи тя, докато слизаха надолу с асансьора. — Та той ми каза, че си посрещнал някаква млада дама в апартамента си.
— И какво ако е така? — засмя се Филип.
— Коя е тя? — настоя Енид.
— Просто млада дама — отговори неопределено племенникът й, решил да я държи в напрежение. — Бях я поканил на интервю.
— О, Филип! Не мисля, че си постъпил много умно! Навлизаш във възраст, когато трябва да започнеш да проявяваш повече разум с жените!
Когато вратите на асансьора се отвориха, Енид зърна пред себе си във фоайето Минди Гуч — факт, който автоматично я накара да сложи настрани притесненията си относно любовния живот на Филип. Минди също беше облечена в черно, което накара Енид да я заподозре, че ще се опита да отиде неканена на заупокойната служба на госпожа Хаутън. Но реши да се направи, че не забелязва.
— Здравей, скъпа Минди! — изчурулика любезно. — Тъжен ден, нали?
— Може и така да се каже — отговори Минди.
— Някакъв външен интерес относно апартамента? — попита нехайно Енид.
— Засега нищо. Но съм сигурна, че няма да остане за дълго така.
— Не забравяй и за нашите интереси! — изрече мило възрастната жена.
— Няма да бъде много лесно — просъска Минди и закрачи напред пред тях, кипейки вътрешно.
Заупокойната служба беше в църквата „Свети Амброзии“, която се намираше на Бродуей и Единадесета улица. Пред входа беше претъпкано с коли. Какофонията от клаксони бе набързо прекъсната от воя на сирената на полицейската кола, пристигнала да регулира трафика.
Минди запуши ушите си с ръце и изкрещя: „Млъкнете!“ След този полезен изблик на гняв се почувства малко по-добре. Смеси се с тълпата пред входа на църквата и започна бавно да си пробива път напред. Накрая пресякоха полицейската барикада и загърбиха обичайното стълпотворение от папараци, което остана зад нея. Когато стигна до стълбите, бе спряна от огромен охранител.
— Покана? — попита той.
— Забравих я вкъщи — смотолеви Минди.
— Отстъпете, ако обичате — заповяда безизразно охранителят.
— Госпожа Хаутън ми беше много добра приятелка! Живеехме в една и съща сграда! — опита се да протестира Минди.