Охранителят продължи да пропуска хората с покани и Минди се опита да се вмъкне покрай една групичка, която вървеше пред нея. Обаче охранителят я забеляза и се изпречи пред нея.
— Дръпнете се, госпожо!
Порицана, Минди бе принудена да се отдръпне вдясно, откъдето имаше удоволствието да види как Енид Мърл и Филип Оукланд минават покрай нея. В последната секунда Енид забеляза Минди, измъкна се от тълпата, докосна ръката й и изрече:
— Между другото, скъпа, искам да ти кажа, че вчера Сам ми помогна изключително много с компютъра. Слава на бога за младите хора! Ние, старците, не бихме могли да оцелеем в този технологичен свят без тях!
И преди Минди да бе успяла да каже каквото и да било, Енид продължи напред. Чашата на Минди определено преля. Енид не само я бе обидила, намеквайки, че Минди е от нейната възрастова категория („старци“ били, моля ви се!), но и най-безскрупулно я бе изоставила да си виси навън. Иначе, стига да искаше, тя съвсем спокойно би могла да я вмъкне, тъй като никой не смееше да противоречи на Енид Мърл. Да, Енид бе от онзи тип хора, които момиченцата наричат „приятелка за слънчево време“, но Минди бе убедена, че все някой ден ще може да й го върне.
Докато вървеше бодро по Единадесета улица, Били Личфийлд зърна Минди Гуч в покрайнините на тълпата и реши, че това е знак на съдбата. Даже нещо повече — знак от самата госпожа Хаутън, че Ана-Лиза Райе трябва да стане следващата собственичка на апартамента. Били се бе надявал да успее да представи Ана-Лиза на Енид Мърл, която от своя страна да я представи сред обществото на № 1. Но Минди Гуч, самият председател на борда, бе далеч по-голяма — макар и не чак толкова бляскава — риба. Докато приближаваше към нея, Били не можа да не си каже: „Горката Минди! Някога беше относително хубавка, но с течение на годините чертите й са се изострили, а бузите й — хлътнали. Горчилката очевидно я разяжда!“ Изобразявайки на лицето си подходящото за случая скръбно изражение, той пое двете й ръце и я разцелува по двете бузи.
— Здравей, скъпа Минди! — поздрави.
— О, Били!
— Няма ли да влизаш?
Минди извърна очи и смотолеви:
— Щеше ми се да изразя почитанията си…
— О! — кимна Били, автоматично схващайки ситуацията. И наистина, доколкото познаваше госпожа Хаутън, нямаше никакъв начин тя да е поканила Минди на заупокойната си служба. Защото, макар Минди да бе председател на борда, Луиз Хаутън никога не я бе споменавала, а най-вероятно и изобщо не е имала представа за съществуването й. Обаче Минди, която открай време страдаше от объркана, но решителна гордост, очевидно бе решила, че присъствието й тук би циментирало подозрителния й статус. — Знаеш ли, всеки момент очаквам една приятелка. Ще се радваме, ако се присъединиш към нас!
— За мен ще бъде удоволствие! — светнаха очите на Минди. Нека хората си говорят каквото искат за Били Личфийлд, но никой не можеше да му оспори, че е джентълмен.
Били я хвана под ръка и попита:
— Бяхте ли близки с госпожа Хаутън?
Минди се вторачи в него и без да мигне, отговори:
— Не особено. Виждахме се предимно във фоайето. Но ти май беше много близък с нея, нали?
— О, да! — кимна той. — Посещавах я най-малко два пъти месечно.
— Сигурно много ти липсва — изрече съчувствено Минди.
— Така е — въздъхна той. — Тя беше удивителна жена, но не мисля, че казвам нещо ново. — Направи пауза, опитвайки се да отгатне настроението на Минди, и реши да играе на сляпо: — А сега и този апартамент! Питам се какво ли ще стане с него?
Ръката му се оказа печеливша. Минди прояви много по-голяма готовност да говори за апартамента на госпожа Хаутън, отколкото за самата нея.
— Много навременен въпрос! — изтъкна тя. Приведе се към него и прошепна възмутено: — Можеш ли да си представиш, че при нас има хора, които искат да го разделят!
Били отстъпи шокирано крачка назад. После възкликна:
— Но това би било кощунство! Човек не може да разделя подобен апартамент! Той е жалон на града!
— Точно това мисля и аз! — проблеснаха очите на Минди, доволна, че поне още един човек мисли като нея.
Били снижи глас и изрече:
— Може би ще успея да ти помогна! Познавам един човек, който ще бъде идеален за този апартамент!
— Така ли? — изгледа го изненадана Минди.
Били кимна.
— Една прекрасна млада дама от Вашингтон! Достатъчно е само да ти кажа, че тя е една от нас! Мисля, че за останалото се досещаш!