Минди бе искрено поласкана, но реши да не го показва.
— А тази дама може ли да си позволи да даде двадесет милиона долара за един апартамент? — само попита.
— Разбира се, нали върви със съпруг! А той работи в сферата на финансите! Скъпа — побърза да я успокои той, — и двамата знаем, че № 1 се слави с традициите си да бъде дом на творци. Но освен това знаем и какво става днес на пазара на недвижимите имоти! Което ще рече, че никой творец вече не може да си позволи апартамент като този! Освен ако, както ти спомена, вземете решение да го разделите.
— О, това никога няма да стане! — отсече Минди и скръсти ръце пред гърдите си.
— Браво на теб! — потупа я одобрително Били по рамото. — Но мисля, че ще се радваш да се запознаеш с моята приятелка! — Надникна над рамото на Минди и видя как Ана-Лиза тъкмо слиза от едно такси. — Ето я и нея!
Минди се обърна. Към нея вървеше висока млада жена с кестенява коса, вдигната на обикновена конска опашка. Имаше сериозно, но и интересно лице — от онзи тип лица, които другите жени определят като красиво, може би защото зад красотата, която излъчваше, се криеше истинска личност.
— Ана-Лиза, запознай се с Минди Гуч! — представи ги Били. — Минди живее на № 1 и е била приятелка на госпожа Хаутън!
— Много ми е приятно! — кимна Ана-Лиза.
Ръкостискането й бе твърдо и Минди се зарадва, че Ана-Лиза не се опита да я целуне по бузата по онзи превзет европейски маниер. Зарадва се също така, че Били я представи като приятелка на госпожа Хаутън. Били Личфийлд бе перфектният пример за това как цивилизованите обитателите на Пето авеню № 1 трябва да се държат един с друг.
Влязоха в църквата и заеха места в средата. Два реда пред тях Минди разпозна изрусената прическа на Енид (някога е била брюнетка, но годините най-сетне са си казали думата), а непосредствено до нея — блестящата кестенява коса на Филип. Кой разумен мъж на средна възраст ще си остави косата толкова дълга?! Двамата бяха нелепа двойка — застаряващата стара мома и вятърничавият й племенник, наперени, абсурдни и арогантни. Но някой ден и Енид Мърл ще получи своя урок!
Църковната камбана отброи десет скръбни удара. След това гръмнаха органите и в дъното на пътеката се материализираха двама свещеници в бели роби, клатещи кадилници с тамян. След тях се появи тържествено самият епископ в синя роба и митра на главата. Паството се изправи. Минди сведе глава. Били се приведе към нея и прошепна:
— Кой е този, който иска да раздели апартамента?
— Енид Мърл! И племенникът й Филип!
Били кимна. Епископът стигна до олтара и богомолците послушно седнаха. Традиционната католическа церемония, пожелана от госпожа Луиз Хаутън, продължи на латински и английски. Били пропусна напевите покрай ушите си и се вторачи в мислите си. На пръв поглед му беше трудно да повярва, че Енид Мърл ще иска да разделя апартамента на госпожа Хаутън. Но, от друга страна, Енид не беше оцеляла като светски репортер цели петдесет години току-така. Не беше толкова мила, за каквато се представяше, и макар повечето да смятаха, че двете с Луиз Хаутън са били най-добри приятелки, Били подозираше, че има и още нещо. Спомни си за някакви неприятности между тях, свързани с мащехата на Енид, но те вероятно са отшумели, след като мащехата се изнесе от № 1. Както и да е. Важното бе, че е много възможно Енид Мърл да не дава и пукната пара за съхранението на наследството на Луиз Хаутън.
И все пак ситуацията го изправяше пред морална дилема. Били не желаеше да попада в полезрението на Енид, което със сигурност щеше да бъде опасно, тъй като тя все още контролираше голяма част от общественото мнение посредством редовната си рубрика. От друга страна, този апартамент бе радостта и гордостта на госпожа Хаутън. Той бе небесният трон, от който тя бе властвала над целия манхатънски елит, и дори през седемдесетте и осемдесетте, когато центърът поизгуби блясъка си и на власт дойде Ийст Сайд, на госпожа Хаутън изобщо не й хрумна да се премести. Когато разговаряше на тази тема с Били, почукваше по пода със своето бастунче с мраморна дръжка и казваше с величествения си алтов глас: „Тук е центърът на нюйоркското общество! А не там горе, в провинцията! (С последното имаше предвид Горен Ийст Сайд и Уест Сайд.) Знаеш ли, че едно време на човек му трябваше цял ден, докато стигне хотел «Дакота»? И защо? Само за да прекара нощта в това кошмарно готическо чудовище! (Почукване с бастунчето.) Обществото започва тук и ще завърши тук! Никога не забравяй произхода си, Били!“
Значителна част от това общество щеше да се сблъска с ненавременния си край, ако Енид Мърл успее да се наложи за апартамента. Това заключение помогна на Били да изясни мисията си — колкото и да се възхищаваше на Енид Мърл, той бе длъжен да остане лоялен към желанията на госпожа Хаутън!