Ощите призоваха за молитва и богомолците приклекнаха. Минди сключи ръце пред лицето си, а Били прошепна иззад своите:
— Какво ще правиш после? Какво ще кажеш да отскочим до Номер Едно и да надникнем в апартамента?
Минди го изгледа изненадано. Знаеше, че за внезапната му любезност си има някаква причина, но не бе очаквала той да стигне дотам, че да започне да търгува в Божия дом. От друга страна, това си беше Ню Йорк, който не признаваше нищо свято. Минди надникна над сключените си ръце към главите на съседите две редици напред и отново се изпълни с негодувание. Епископът подаде знак на опечалените да се прекръстят.
— В името на Оща и Сина и Светаго Духа! Амин! — изрече Минди. Седна отново на пейката и все така вторачена право напред, прошепна на Били: — Мисля, че ще може да се уреди!
След заупокойната служба Енид бе организирала обяд за двадесет души в ресторанта на Девета улица. Излезе от църквата и се запъти натам, придружена от Филип. Въпреки че ресторантът обикновено не работеше на обяд, сега бе направил изключение за Енид (тяхна редовна клиентка заедно с почти всички останали жители на квартала) и заради скръбния случай, Филип познаваше отлично приятелите на Енид — някога най-добрите и най-изявени личности на Ню Йорк. Тези хора и техните странни ритуали, включващи задължението по време на ордьовъра да говориш с жената вдясно на теб, а по време на основното ястие — с тази отляво, с вечните си дискусии на тема политика, бизнес, медии и изкуства и със задължителните пространни речи по време на кафето, се бяха превърнали до такава степен в част от живота на Филип, че той рядко си даваше сметка колко древни са вече тези някога могъщи играчи.
Както обикновено, разговорът беше делови и безстрастен. И макар че трагичната и ненавременна смърт на госпожа Хаутън да бе част от него — „можеше да изкара още поне пет години“, — в крайна сметка всичко се завъртя около предстоящите избори и рецесията, която грозеше страната. Точно до леля му седеше възрастен мъж, който се държеше като глътнал бастун. Като бивш сенатор и автор на речите на Джак Кенеди, той поде темата за разликите в ораторските стилове на демократичните кандидати. Когато сервираха основното ястие — телешко в маслено-лимонов сос, — продължавайки да говори, Енид съвсем естествено вдигна ножа и вилицата си и започна да реже месото на сенатора на дребни парченца. Проявата й на любезност ужаси Филип. Това го накара да се огледа и за първи път през живота си да си даде сметка за печалната гротеска, наречена старост.
Остави вилицата си. Точно натам вървеше и неговият живот. И крачките дотам бяха много малко. Бъдещето, което видя за себе си, го паникьоса и внезапно пред очите му се заредиха всички неща в живота му, които напоследък се бяха объркали. Проблемите с настоящия му сценарий навярно нямаше да бъдат последни. Сигурно щеше да има проблеми и със следващия (ако изобщо има такъв). А ако изобщо имаше следваща книга, и с нея щеше да има проблеми. Така някой ден ще се окаже като тях — импотентен и незначителен въздухар, който има нужда да му режат месото на дребни късчета. А дори не се бе уредил с жена, която да го успокоява.
Изправи се и се извини, че имал конферентен разговор с Лос Анджелис, който нямало как да пропусне — току-що бил получил съобщение по телефона си.
— Не можеш да останеш за десерта? — изненада се Енид. А после по лицето й се изписа ужас. — Боже мой! Бройката!
Отсъствието му означаваше, че хората на масата ще станат нечетен брой.
— Няма как, нини — изрече спокойно той и я целуна по бузата. — Сигурен съм, че ще се справиш!
Едва изминал няколко крачки по тротоара, и извади телефона, за да се обади на Лола. Небрежният й поздрав накара сърцето му да се разтупти и той бе принуден да прикрие вълнението си, преструвайки се на по-сериозен, отколкото бе.
— Обажда се Филип Оукланд.
— Какво става? — попита тя, но звучеше радостна, че го чува.
— Обаждам се, за да ти предложа работата. Като помощник в проучванията. Можеш ли да започнеш още този следобед?
— Не — отсече тя. — Заета съм.
— Ами утре сутринта?
— Не мога. Майка ми си тръгва и трябва да й кажа довиждане.
— Кога по-точно тръгва? — попита той, ужасявайки се, че вече е започнал да звучи отчаяно.