— Нямам представа. Вероятно към десет. Или единадесет?
— Тогава защо не дойдеш следобед?
— Е, сигурно ще успея — отговори неуверено Лола. Тя седеше на ръба на басейна на покрива на „Сохо Хауз“ и пляскаше с крака в топлата вода. Искаше работата, разбира се, но не искаше да изглежда и като твърде нетърпелива. В крайна сметка, макар че практически погледнато, Филип щеше да бъде неин работодател, той беше също така и мъж. А при работа с мъжете никога не беше излишно да се правиш на трудно достъпна. — Два става ли?
— Идеално! — отсече Филип и затвори телефона.
Сервитьорът се приближи до Лола и я предупреди, че в клуба използването на мобилни телефони било забранено, дори и на покрива. Лола го изгледа кръвнишки и се зае да изпрати на майка си есемес с добрите новини. А после се намаза с още плажно мляко и се излетна на шезлонга. Затвори очи и започна да си фантазира за Филип Оукланд и Пето авеню № 1. Може пък Филип да се влюби в нея, да се оженят и така и тя да заживее на № 1.
— Каква красота! — възкликна Ана-Лиза, пристъпвайки прага на апартамента на госпожа Хаутън.
— Боже, какъв ужас! — хвана се за сърцето Били. — Съжалявам, че не можа да го видиш, докато госпожа Хаутън все още беше тук!
— Аз съм го виждала — намеси се безстрастно Минди. — Старовремско като нея.
Апартаментът беше почти гол. Нямаше ги антиките, нямаше ги картините, нямаше ги гоблените и копринените драперии. Единствените останали реликви от бившата собственичка бяха няколкото прашни плюшени зайчета и избелелите тапети. Обедното слънце, което нахлуваше през огромните прозорци, вадеше на показ олющената мазилка и протрития от търкане паркет. Малкото фоайе водеше към по-голямо — с мраморен под с инкрустация, откъдето започваше величествена стълба. Три двойки високи дървени врати отвеждаха към дневна, трапезария и библиотека. Отнесен в спомените си, Били пристъпи в огромната дневна. Тя се простираше по цялата дължина на предната част на апартамента, гледаща към Пето авеню. Две двойки френски прозорци отвеждаха към терасата с широчина четири метра.
— Какви приеми се вихреха тук! — въздъхна Били и обгърна с жест пространството. — Беше подредила всичко като европейски салон — със софи, фотьойли и отделни кътове за разговори. Човек може да събере тук стотина души и дори няма да ги усети! — Поведе ги към трапезарията. — Канеше на вечерите си кого ли не! Спомням си една вечеря, на която присъства и принцеса Грейс. Беше толкова красива! И никой не можеше да си представи, че само месец по-късно ще бъде мъртва!
— Обикновено не си представяме — отбеляза сухо Минди.
Били се престори, че не я е чул, и продължи:
— Имаше една дълга маса за четиридесет души. И до днес съм на мнение, че дългите правоъгълни маси са много по-изискани, отколкото днешните кръгли маси за десетима! Но може би хората просто нямат избор. Как да поберат подобна маса в дребните стаички! Иначе госпожа Хаутън винаги казваше, че четиридесет души за вечеря са идеалният брой гости. Тайната й се състоеше в това да кара гостите си да се чувстват като избраници.
— А къде е кухнята? — попита Минди.
Макар вече да бе влизала в апартамента, огледът бе преминал малко прекалено бързичко и я бе оставил единствено с чувство на завист и дълбоко унижение. Доскоро нямаше никаква представа, че госпожа Хаутън е била толкова високопоставен член на хайлайфа, въпреки че най-интересното като че ли се бе случило, преди те двамата с Джеймс да се нанесат в сградата. В отговор на въпроса й Били поведе малката процесия през летящите врати, откъдето попаднаха в коридор, вдясно на който се намираше килерът за провизии на иконома, а в дъното — самата кухня. Тя се оказа изненадващо семпла, с линолеум на пода и порцеланова мивка.
— Тя никога не влизаше тук, разбира се — обясни Били. — Би било обида за персонала. Традиции!
— А какво правеше, когато й се допиеше вода? — полюбопитства Ана-Лиза.
— Обаждаше се по телефона и я поръчваше. Едно време имаше телефон във всяка стая, при това всеки от тях беше на отделна линия. В началото на осемдесетте това се считаше за изключително модерно.
Ана-Лиза погледна към Минди, улови погледа й и й намигна. До този момент Минди нямаше представа как да тълкува тази жена, която бе толкова сдържана и самоуверена, че не издаваше абсолютно нищо за себе си. Но сега си каза, че Ана-Лиза Райе все пак притежава някакво чувство за хумор.
Качиха се на втория етаж и разгледаха главната спалня на госпожа Хаутън, голямата баня и дневната, където, както отбеляза Били, двамата с домакинята били прекарвали много приятни часове. Надникнаха и в трите спални за гости надолу по коридора, а след това се качиха на третия етаж.