След като изрече тези думи на глас, Минди внезапно установи, че звукът им й харесва. Едва сега започна да се изпълва с вярата, че успехът на Джеймс може би е реална възможност. Дано! Това определено ще натрие носа на Филип Оукланд! А ако семейство Райе купят този апартамент, ще натрие носовете и на Филип, и на любимата му лелка!
— Налага се да се връщам на работа — обяви тя, като подаде ръка на Ана-Лиза. — Но се надявам, че с теб ще се видим съвсем скоро!
— Впечатлен съм! — прошепна Били на Ана-Лиза няколко минути по-късно, когато двамата излязоха на тротоара пред Номер Едно. — Минди Гуч те хареса, а тя не харесва никого!
Ана-Лиза се усмихна дяволито и махна с ръка, за да си спре такси.
— Ти наистина ли си чела „Самотният войник“! — попита я Били. — Та тя е осемстотин страници и е жива скука!
— Наистина съм я чела — отговори адвокатката.
— Значи си знаела, че Джеймс Гуч е неин съпруг?
— Не, нямах представа. Докато бяхме в църквата, влязох в „Гугъл“ и прочетох цялата информация за него. Беше спомената и жена му.
— Умно! — ухили се Били.
Едно такси спря до бордюра пред тях и той отвори галантно вратата за Ана-Лиза. Докато влизаше, тя го погледна многозначително и заяви:
— Винаги си подготвям домашното!
Както и можеше да се очаква, работата при Филип Оукланд беше фасулска. Три следобеда седмично — в понеделник, сряда и петък — Лола отиваше в апартамента на Филип. Седнала на миниатюрно бюро в огромната слънчева дневна на писателя, тя полагаше големи усилия да се преструва, че работи — или най-малкото през първите няколко дена. Когато работеше, Филип държеше вратата на кабинета му да е отворена. От време на време надникваше и я помолваше да му потърси нещо, като например точния адрес на някакъв тъп ресторант, дето през осемдесетте бил на Първо авеню. Лола така и не схващаше за какво му е тази отживяла информация — в крайна сметка нали пише сценарий, тогава защо да не го измисли така, както си измисля и героите?!
Когато му зададе този въпрос, той приседна близо до нея на ръба на кожения фотьойл пред камината и й изнесе лекция за значението на автентичността в художествената литература. В началото Лола не разбра нищо, после се отегчи, а накрая се очарова. Не от нещо конкретно, което бе изрекъл Филип, а от факта, че разговаря с нея като с равен. Това се повтори няколко пъти и всеки път той внезапно се сещаше за нещо, скачаше и се прибираше в кабинета си. Секунда по-късно тя чуваше как пръстите му играят върху клавиатурата. Тогава тя втъкваше коса зад ушите си, сбърчваше чело в опит за концентрация и се опитваше да открие в „Гугъл“ информацията, която му трябваше. Ала тъй като не бе в състояние да задържи вниманието си повече от две минути върху дадено нещо, само след секунда бе поела вече по погрешна тангента — четеше „Перес Хилтън“, оглеждаше страницата си във „фейсбук“, гледаше отделни епизоди от „Хълмовете“ или прехвърляше видеоклипове в „Ю Тюб“. Бе наясно, че ако работеше обикновена работа, в офис, на подобни неща не би се погледнало с добро око — една нейна колежка от университета наскоро беше уволнена точно заради разходки из интернет, — но Филип очевидно нямаше нищо против. Даже точно обратното — като че ли гледаше на тези разходки като необходим елемент от работата й.
През втория си работен ден, докато гледаше поредното видео по „Ю Тюб“, Лола попадна на клип с булка в булчинска рокля без презрамки, която налага някакъв мъж с чадър край магистралата. Малко зад тях се виждаше бяла лимузина — очевидно колата се беше счупила и сега булката си го изкарваше на шофьора.
— Филип? — надникна в кабинета му тя.
Филип се бе привел над компютъра и дългата му коса почти закриваше лицето му.
— А? — стресна се той.
— Мисля, че открих нещо, което може би ще ти бъде от полза.
— Адресът на „Пиъртрий“ ли?
— Нещо по-добро! — ухили се тя и му показа видеото.
— Боже! — шашна се писателят. — Дали е истинско?
— Разбира се! — Заслушаха се в булката, която заливаше шофьора с порой от цветисти епитети. — Ето на това му викам аз автентичност! — отсече Лола и се облегна самодоволно в стола си.
— Има ли още много такива клипове? — попита Филип.
— Колкото искаш! — успокои го асистентката му.
— Браво на теб! — похвали я той, очевидно много впечатлен.