Но сега, докато разглеждаше снимките му във „Вог“, Лола започна да гледа на него с други очи. И заобмисля ходове, с които да го прелъсти.
Точно в пет следобед Филип излезе от библиотеката и се насочи обратно към № 1. Предполагаше, че по това време Лола сигурно вече ще си е тръгнала и така щеше да отмине още един ден, в който той не е направил опит да спи с нея. Желаеше я, което не беше никак странно, тъй като в крайна сметка беше мъж. Тя като че ли също го желаеше, ако се съди по начина, по който го гледаше през падналия пред очите й кичур коса, който непрекъснато въртеше в знак на свенливост. Обаче беше малко прекалено млада за него, а и въпреки познанията си за света на интернет и живота на звездите не беше особено обиграна. Което не беше чудно, тъй като до този момент не й се беше случвало нищо особено, което да я направи по-зряла.
Докато се качваше с асансьора към апартамента си, на Филип му хрумна нещо и той натисна бутона за деветия етаж. На този етаж имаше шест апартамента — Шайфър живееше в дъното. Докато вървеше по коридора, си спомни колко често бе изминавал някога този път — и през деня, и през нощта. Когато стигна до вратата й, натисна звънеца и разтърси бравата на вратата. Нищо. Както обикновено, тя не си беше вкъщи. Шайфър никога не си беше вкъщи.
Качи се в собствения си апартамент и отваряйки вратата, се стресна, когато чу откъм дневната гласа на Лола:
— Филип?
Зърна в антрето малко розово лачено куфарче. Самата тя се намираше на дивана в дневната. Обърна се, когато той влезе, и му се усмихна.
— Още ли си тук? — попита той. Беше изненадан, но не и недоволен, че я вижда.
— Случи се нещо много, ама много ужасно! — изрече тя и ококори очи. — Надявам се да не се сърдиш!
— Какво? — извика притеснено той и първата му мисъл беше за сценария. Да не би от студиото пак да му го връщат?
— В моя блок няма топла вода!
— О! — въздъхна облекчено той. Припомняйки си за куфарчето в коридора, предположи: — И сега си дошла да си вземеш душ при мен, така ли?
— Не точно. Съседите казаха, че майсторите щели да работят по тръбите цяла нощ! Когато се прибрах, те все още чукаха!
— Е, все в някой момент ще спрат! Поне в шест!
— О, моят блок не е като твоя! — поклати тъжно глава тя. — Апартаментите в него се дават под наем, така че собствениците си правят каквото си искат. И когато си искат! — натърти за ефект.
— В такъв случай какво точно искаш? — попита неуверено той. Да не би да цели да прекара нощта при него? Което би било крайно неприятна идея. Или пък много приятна.
— Помислих си, че бих могла да спя на дивана ти тук. Все пак е само за една нощ. Надявам се, че до утре ще са успели да поправят тези тръби!
Филип се поколеба, питайки се дали тръбите не са просто извинение. Но и така да е, ще бъде глупак, ако й откаже.
— Няма проблеми — кимна сега той.
— Страхотно! — извика тя, скочи от дивана и си грабна чантата. — Направо няма да разбереш, че съм тук! Обещавам! Ще си седя на диванчето и ще си гледам телевизия, а ти можеш да си работиш, колкото си искаш! Или каквото там си правиш, разбира се.
— Да не би да си мислиш, че ще те оставя тук като пълно сираче? Ще излезем на вечеря, разбира се!
Докато я чакаше да излезе от банята, той влезе в кабинета и прегледа имейлите си. Забеляза няколко, на които нямаше как да не отговори, но тъй като чуваше водата как тече и си представяше голото тяло на Лола, не успя да се концентрира и вместо това се зае да чете „Върайъти“. А после тя се появи на прага — изкъпана, но вече облечена в къса рокличка със сако, подсушаваща косата си с хавлиена кърпа.
— Къде искаш да отидем на вечеря? — попита.
Той изключи компютъра си и каза:
— Смятам да те заведа в „Никърбокър“. Точно зад ъгъла е, а и е от любимите ми ресторанти. Не е кой знае какъв лукс, обаче храната е много добра.