— Лола, Лола, Лола! — започна да стене той.
После тялото му се скова, гърбът му се изви и той се стовари върху нея. Лола го прие в обятията си и целуна врата му.
В средата на нощта Филип пак я събуди и двамата отново се любиха. Тя заспа, а когато на следващата сутрин се събуди, осъзна, че той я наблюдава.
— О, Лола! — прошепна. — Какво ще стане с теб?
— С мен ли?
— Искам да кажа — с теб и с мен?
Лола не бе особено сигурна какво трябва да означава това. Усмихна се и започна леко да дразни пениса му с върха на нокътя си. В следващия момент той бе отново върху нея. Лола разтвори крака и след като той свърши и се отпусна изтощен върху нея, прошепна:
— Обичам те!
Той вдигна рязко глава и я изгледа изненадано. После се усмихна, целуна връхчето на носа й и каза:
— „Любов“ е твърде голяма дума, Лола! — Протегна се, стана и заяви: — Ще отида да купя закуска. Каква батета искаш?
— А кои са най-добрите?
Той се засмя и поклати глава.
— Няма най-добри. Всичко зависи от това на теб кой вид най-много ти харесва.
— А ти какви обичаш?
— Със сусам.
— Тогава и за мен със сусам!
Филип нахлузи дънките си и когато отново погледна излегналото се на леглото му голо момиче, се усмихна. Точно това му беше най-хубавото на Ню Йорк — човек никога не знаеше какво ще се случи! Често една нощ бе достатъчна, за да промени човешката съдба.
След като излезе, Енид Мърл, която бе дочула подозрителни шумове от апартамента на племенника си през нощта, реши да го провери. Мина през малката порта, която разделяше терасите им, и почука на френските прозорци. Най-лошите й страхове се потвърдиха, когато на прозореца се появи една твърде млада дама, облечена само в една от тениските на Филип (вероятно отдолу нямаше нищичко!). Момичето изгледа изненадано Енид и попита:
— Да?
Енид я блъсна и влезе.
— Филип тук ли е?
— Нямам представа — отговори момичето. — А вие коя сте?
— Вие коя сте? — натърти възрастната жена и впи очи в нейните.
— Аз съм приятелката на Филип — отговори гордо Лола.
— Така ли? Виж ти! — изненада се Енид от бързината, с която действаше племенникът й. — Е, аз пък съм леля му!
— О! Нямах представа, че Филип имал леля!
— Аз пък, че имал приятелка! — контрира я Енид. — Та той тук ли е или не?
Момичето скръсти ръце пред гърди, като че ли едва сега осъзнало, че е голо.
— Всъщност отиде да купи багети.
— Ще му кажеш ли, че леля му го е търсила?
— Разбира се — кимна Лола. Изпрати Енид до френския прозорец и я проследи с поглед как отваря портичката и влиза в собствената си тераса.
Лола влезе вътре и се отпусна на дивана. Значи Филип си имал роднина, която живее в съседния апартамент. Не беше очаквала подобно нещо. Незнайно защо, но беше приела, че хора като Филип Оукланд нямат роднини. Докато разгръщаше лениво първото й попаднало списание, тя си спомни хладния поглед на Енид, но си каза, че няма значение. Лелята беше твърде стара. Какви пък чак толкова неприятности би могла да причини една старица?!
7
— Джеймс, какво ти става тази сутрин? — промърмори Минди.
— Мисля, че не съм създаден за слава — промърмори Джеймс. — Не мога дори да измисля какво да облека!
Минди се претърколи в леглото и погледна часовника. Беше няколко минути след шест. „Божичко, колко съм депресирана!“ — каза си тя. А на глас изрече:
— Не можеш ли да бъдеш малко по-тих? Уморена съм!
— Вината не е моя.
— Защо трябва да дрънчиш толкова силно със закачалките? Не можеш ли да си пробваш дрешките тихо и кротко?
— А ти защо не вземеш да станеш, за да ми помогнеш?
— Джеймс, не си бебе, за бога! Би трябвало да можеш сам да избираш дрехите си!
— Добре де! Тогава ще облека онова, което винаги нося — дънки и тениска!
— Би могъл да пробваш и костюм!
— Не съм го виждал този мой костюм вече от три месеца! Сигурно в химическото са го изгубили! — повиши обвинително глас той, сякаш грешката за това беше нейна.
— Какво толкова се вживяваш за този твой тоалет? Та това е само някаква си тъпа снимка!
— Нищо подобно! Това ще бъде моята рекламна снимка!
— И защо я правят токова рано?
— Казах ти. Ще ме снима някакъв прочут моден фотограф! А той е свободен само от девет до единадесет!