— И аз отивам там — усмихна се актрисата. А на шофьора каза: — В такъв случай само едно спиране.
Тя бръкна в чантата си и извади оттам телефон. Джеймс седеше сковано до нея, доволен, че поне има конзола и не е принуден да се притиска в нея. Навън дъждът продължаваше да си вали като из ведро, а по едно време дори прогърмя. Какво ли е никога да не ти се налага да се тревожиш дали ще хванеш такси? Или да се качваш на метрото?
— Ужасно време, нали? — обади се Шайфър. — Твърде влажно е за август! Преди не си спомням да е било толкова дъждовно през август. Температурите се движеха между 30 и 35 градуса. А на Коледа имаше сняг!
— Така ли? — изненада се Джеймс. — Сега снегът се появява едва през януари.
— Очевидно е, че споменът ми за Ню Йорк е твърде романтичен.
— Не сме имали сняг вече години наред — поясни Джеймс. — Глобалното затопляне, нали знаете! — „Звуча като идиот!“ — каза си той.
Тя му се усмихна и той се запита дали не е от онези актриси, които съблазняват всеки срещнат мъж. Спомни си една история за негов приятел журналист — съвсем нормален тип, който бил съблазнен от прочута филмова звезда по време на интервюто, което вземал от нея.
— Вие сте съпругът на Минди Гуч, нали? — обади се изненадващо Шайфър.
— Да, Джеймс — кимна той. Тя очевидно не смяташе да се представя, тъй като приемаше за даденост, че хората я познават.
— А съпругата ви е…
— Президент на борда. На кооперацията ни.
— Тя е авторката на онзи блог, нали?
— Вие да не би да го четете?
— О, да! Много е вълнуващо!
— Така ли? — възкликна Джеймс и потри раздразнено брадичка. Дори и тук, в джипа с филмовата звезда, на път към своята фотосесия, той пак беше принуден да говори за жена си. — Аз пък се старая да не го чета.
— Аха! — кимна многозначително Шайфър. Джеймс се зачуди как да тълкува тази реакция и в продължение на няколко пресечки в колата се възцари мълчание. А след това Шайфър отново подхвана темата за жена му. — Когато аз живеех тук, тя все още не беше президент на борда. Беше Енид Мърл. И тогава сградата беше различна. Не беше толкова… тиха.
— Енид ли? — примигна Джеймс при споменаването на това име.
— Тя е прекрасен човек, не мислите ли? Направо я обожавам!
— Всъщност аз не я познавам много добре — изрече предпазливо Джеймс, изправен пред дилемата или да предаде съпругата си, или да обиди една филмова звезда.
— Но вероятно познавате племенника й, Филип Оукланд! — продължи все на същата тема Шайфър и се улови, че пак се опитва да изкопчи някаква информация за Филип. — Вие също сте писател, нали?
— Да, но ние двамата сме различни. Той е по-скоро… комерсиален. Пише сценарии. А аз съм повече… литературен — довърши неуверено.
— Което ще рече, че продавате по пет хиляди екземпляра от книга — заключи делово Шайфър. Джеймс се почувства смазан от истината, но се постара да не го покаже. — Моля ви, не се сърдете! — усмихна се тя и докосна ръката му. — Просто се шегувах! Сигурна съм, че сте прекрасен писател!
Джеймс не знаеше да се съгласи ли или да отрече.
— Не вземайте на сериозно нито една моя дума! — продължи весело актрисата.
Колата спря на червен светофар. Очевидно беше негов ред да предложи словесен гамбит, но в момента не се сещаше за нищо интересно.
— Какво става с апартамента на госпожа Хаутън? — попита по едно време Шайфър.
— О! — възкликна облекчено Джеймс. — Продаден е!
— Така ли? Малко бързичко, не мислите ли?
— Срещата на борда е тази седмица. Съпругата ми казва, че всъщност ще бъде формална, защото кандидатите са одобрени. Тя ги харесва. Доколкото разбирам, били свястна двойка. С милиони долари в кеш, разбира се — добави с горчивина.
— Колко досадно! — махна с ръка актрисата.
Джипът най-сетне стигна до крайната си цел. Настъпи още един конфузен момент, докато чакаха заедно асансьора.
— Филм ли правите сега? — попита Джеймс.
— Телевизионен сериал — отговори Шайфър. — Никога не съм си мислела, че ще се захвана с подобно нещо, но ето че го правя! Не ми се ще да завършвам като наборите си от бранша — с нескончаеми пластични операции, осиновявания на негърчета и налудничави автобиографии, които никой не желае да чете! Или пък с някой тъп богаташ за съпруг, който ми изневерява!
— Да, труден избор наистина — усмихна се Джеймс.