— Да, но и ти някога мислеше Филип за очарователен — изтъкна Енид.
— И все още го мисля — усмихна се Шайфър, стараейки се да не нарани чувствата на лелята. — Но не по същия начин. — После смени темата: — Чувам, че някакво ново семейство ще се нанася в апартамента на госпожа Хаутън.
— Точно така — въздъхна Енид Мърл. — Никак не съм във възторг от тази работа! Но всичко е по вина на Били Личфийлд!
— Но Били е толкова сладък!
— О, причини големи неприятности на тази сграда! Именно той открил семейството и ги представил на Минди Гуч. Аз исках най-долния етаж от апартамента за Филип, обаче Минди не пожела и да чуе за това! Свика извънредно заседание на борда, за да ги пробута. Предпочита да пусне в кооперацията ни непознати, отколкото да раздели апартамента! Видях я във фоайето и й заявих: „Минди, много добре знам какво искаш да направиш с това извънредно заседание!“ А тя, представи си, ми се изрепчи: „Енид, миналата година закъсня три пъти с таксата за поддръжка на сградата!“
Потри чело, въздъхна и допълни:
— Очевидно е, че има зъб на Филип. Може би защото Филип е преуспял, а съпругът й е мухльо!
— Е, очевидно нищо не се е променило тук.
— О, все същото си е, скъпа! Не е ли чудесно? Но пък ти си се променила! Върна се!
Няколко дена по-късно Минди седеше в кабинета си вкъщи и преглеждаше документите на семейство Райе. Един от плюсовете да бъдеш шеф на борда бе, че имаш достъп до финансовия статус на всеки собственик, настанил се тук през последните десет години. Бордът изискваше от кандидатите за собственици да заплатят петдесет процента от исканата цена в брой, но също така очакваше те да имат същата тази сума в банкови сметки, акции, облигации, пенсионни фондове и други авоари. Иначе казано, кандидатът трябваше да притежава цялата сума за апартамента. Когато двамата с Джеймс се преместиха тук, правилата бяха различни. Тогава от кандидатите се искаше в брой само двадесет и пет процента от цялата сума и просто трябваше да докажат, че притежават достатъчно ликвидни авоари, за да покрият таксата за поддръжката за период от пет години. Обаче Минди беше провела референдум за промяна на правилника. Аргументира се с факта, че из сградата се мотаят твърде много съмнителни особи — непристойни останки от осемдесетте, когато кооперацията е била пълна с рокаджии, актьори, модели и стилисти, и хора, които са близки приятели с Анди Уорхол, и които бяха превърнали апартаментите си в терени за нескончаеми купони. Но още през първата година от управлението на Минди двама от въпросните собственици фалираха, друг умря от свръхдоза хероин, а трета дори се самоуби, докато петгодишният й син спеше. Някога била модел и приятелка на прочут барабанист, който обаче се оженил за друга и избягал в Кънектикът, изоставяйки приятелката си и детето в двустаен апартамент, който тя не можеше да си позволи да изплаща. Та нагълтала се тя със сънотворни и си нахлузила найлонова торба на главата. Или поне така докладва Роберто.
— Една сграда е огледало на своите обитатели! — бе изтъкнала Минди в прочутото си (по нейно мнение) обръщение към борда. — И ако нашата сграда се сдобие с лоша репутация, това ще се отрази на всички ни! Ще пострада стойността на апартаментите ни! Никой няма да иска да живее на място, където непрекъснато влизат и излизат полицейски коли и линейки!
— Нашите съседи са творчески типове с интересен живот — се бе опитала да я контрира Енид.
— Но тук живеят деца, за бога! Свръхдозите и самоубийствата надали ще им се сторят „интересни“! — бе отвърнала Минди с блеснали очи.
— Вероятно за теб ще бъде по-добре да живееш в някой от блоковете в Горен Ийст Сайд. Там са все доктори, адвокати и банкери. Чувам, че никога не умирали — подхвърли саркастично Енид.
В крайна сметка Минди спечели с пет на един.
— Очевидно е, че двете с теб имаме различни ценности — бе заявила Минди на Енид.
— Напълно очевидно — бе кимнала величествено Енид.
Енид беше с близо четиридесет години по-стара от Минди. Тогава защо винаги ставаше така, че пред нея Минди се чувстваше като древна старица?
Малко след въпросното събитие Енид се оттегли от борда на кооперацията. На нейно място Минди сложи Марк Вайли — приятен гей от Средния запад, който беше утвърден дизайнер, имаше постоянен партньор от петнадесет години и красиво осиновено момиченце от латиноамерикански произход. Всички в сградата бяха единодушни, че Марк е много сладък и което беше още по-важно — той винаги бе съгласен с Минди.