На срещата със семейство Райе щяха да присъстват Минди, Марк и една жена на име Грейс Уогинс, която беше член на борда от двадесет години, работеше в Обществената библиотека на Ню Йорк и водеше тих живот в своя едностаен апартамент с двата си миниатюрни пудела. Грейс бе от онези типове, които никога не се променят, освен че остаряват, и нямат никакви особени очаквания и амбиции в живота освен желанието нищо да не се променя.
Точно в седем часа Марк и Грейс се появиха в апартамента на Минди за предварителните разговори.
— Накратко казано, ще платят в брой! — започна без заобикалки Минди. — Имат невероятно добро финансово досие! Притежават четиридесет милиона долара!
— И на колко години са? — попита Грейс.
— Млади са. В началото на тридесетте.
— Не знам защо, но тайничко се надявах Джулия Робъртс да купи този апартамент. Няма ли да бъде прекрасно, ако Джулия Робъртс живее при нас?
— Дори и Джулия Робъртс надали би могла да извади наведнъж двадесет милиона долара! При това в брой! — отбеляза Марк.
— Срамота, не мислите ли?
— Актрисите не са добри стопани — намеси се Минди. — Погледнете само Шайфър Даймънд! Изостави си апартамента и години наред не го погледна! Помните ли какъв проблем с мишките ни създаде нейното жилище? Не! — отсече и поклати глава. — Имаме нужда от приятно, стабилно семейство, което ще живее тук поне двадесет години! Нямаме нужда от разни актьори или светски особи, или който и да било друг, привличащ лесно вниманието! Стига ни каквото стана, когато почина госпожа Хаутън! Последното, което ни трябва, са тълпи папараци пред сградата!
Семейство Райе пристигнаха точно в седем и половина. Минди ги покани в дневната, където Марк и Грейс вече се бяха настанили сковано на дивана. Домакинята внесе два дървени стола и направи знак на гостите да седнат. Пол се оказа доста по-привлекателен, отколкото си го беше представяла. Беше секси, с онази типична къдрава коса, която й напомняше за младия Кат Стивънс. Раздаде малки бутилки минерална вода и се настани между Марк и Грейс.
— Какво ще кажете да започваме? — обяви официално.
Ана-Лиза хвана ръката на Пол. Придружени от агентката по недвижими имоти Бренда Лиш, двамата бяха идвали в апартамента на последните етажи вече няколко пъти и Пол се влюби в него толкова, колкото и тя. Но сега бъдещето им се намираше в ръцете на тези трима чудаци с безизразни, дори леко враждебни лица, които не отлепваха очи от тях. Не че Ана-Лиза се страхуваше. Беше издържала какви ли не интервюта за работа, беше участвала в дебати по телевизията и дори се бе срещала с президента.
— Как протича обичайният ви ден? — започна Минди.
Ана-Лиза погледна към Пол и се усмихна. После отговори:
— Пол става много рано и отива на работа. Но сега се опитваме да свием истинско семейно гнездо, така че нищо чудно съвсем скоро аз да се посветя на отглеждането на бебе!
— Ами ако бебето плаче през нощта? — попита Грейс. Самата тя беше бездетна и макар на теория да обичаше децата, на практика не можеше да ги понася.
— Надявам се, че тя или той няма да плачат — отговори Ана-Лиза, опитвайки се да се пошегува. — Но пък ще си имаме гувернантка. А в началото дори и помощница в отглеждането на бебето.
— Да, апартаментът определено разполага с достатъчно място дори за помощница — кимна одобрително Грейс.
— Точно така — усмихна й се Ана-Лиза. — А и Пол също не би могъл да понася детски плач, защото се нуждае от здрав сън!
— А какво правите вечер? — зададе втория си въпрос Минди.
— Много сме тихи. Пол се прибира към девет вечерта, а после или излизаме на вечеря, или си хапваме нещо вкъщи и си лягаме. Пол трябва да бъде на крак в шест сутринта.
— Имате ли много приятели? — Този въпрос беше от Марк.
— Не — отговори този път Пол. Тъкмо се канеше да каже, че не обичат да имат гости, но Ана-Лиза го стисна лекичко за ръката и той се поправи: — Нямаме много социални контакти. Освен през уикенда. Но обикновено го прекарваме някъде извън града.
— Да, полезно е да се измъкваме от града от време на време — съгласи се Марк.
— А имате ли някакви хобита, за които трябва да знаем? — попита Грейс. — Например да свирите на някакъв музикален инструмент? Би трябвало да знаете, че правилникът на сградата забранява свиренето на инструменти след единадесет вечерта!