Ана-Лиза незабавно се зае да се приведе в ред. Изряза и изпили ноктите си и се изкъпа добре. После обу чифт памучни панталони и облече бяла блуза с връзки, които уви около кръста си. Ефектът беше ежедневен, но стилен.
Апартаментът на Енид не се оказа онова, което Ана-Лиза беше очаквала. Предполагаше, че ще завари басми с флорални мотиви и тежки драперии, какъвто е бил апартаментът на Луиз Хаутън, но вместо това се оказа, че жилището е музей на шика на седемдесетте — с бели меки килими в дневната и произведение на Анди Уорхол над камината.
— Апартаментът ви е много красив! — бе първото, което изрече гостенката, когато бе поканена вътре.
— Благодаря ви, скъпа! Обичате ли „Ърл Ерей“?
— Няма проблеми.
Енид се запъти към кухнята, а Ана-Лиза се отпусна на бялата кожена софа. След няколко минути домакинята се върна с поднос от папие-маше, който постави на масичката в средата на стаята. После изрече любезно:
— Много се радвам, че най-сетне имам възможността лично да се запозная с вас! Обикновено аз първа посрещам новодошлите, но за нещастие във вашия случай просто не беше възможно!
Ана-Лиза добави лъжичка захар в чая си и изрече:
— Да, всичко стана много бързо.
Енид махна с ръка и каза:
— Грешката не е ваша, разбира се! Просто Минди Гуч се постара да прокара молбата ви по бързата процедура. Е, сигурна съм, че всичко е било за добро. На никого нямаше да му бъде приятно в сградата да се разхождат купища потенциални купувачи — това е допълнителна работа за портиерите и излишни неприятности за обитателите. Но иначе предпочитаме да обмисляме по-дълго одобрението си за кандидатите. Например накарахме един господин да чака цяла година!
Ана-Лиза се усмихна притеснено, не особено уверена как да тълкува думите на Енид Мърл. Отлично знаеше коя е Енид, но предвид коментара й във връзка с начина, по който двамата с Пол се нанесоха в сградата, все още не можеше да реши дали да я счита за приятел или враг.
— Беше някакъв специалист по безплодие — продължи домакинята. — Оказа се, че сме имали право да изчакаме! Той, моля ви се, оплождал пациентките си със своята собствена сперма! Тогава повтарях на Минди Гуч, че в този човек има нещо съмнително, макар да не можех да определя точно какво. Минди нищо не схващаше, но грешката не е нейна, горкичката! По онова време тя самата се опитваше да забременее и сигурно не е можела да мисли ясно. А когато скандалът избухна, тя беше принудена да признае, че съм била права!
— Минди Гуч ми се струва много приятна жена — изрече предпазливо Ана-Лиза. Изчакваше удобен момент, за да повдигне темата за Минди. Пол бе започнал да говори за мястото на паркинга почти всеки ден, затова тя бе решила да се опита да му помогне. Предполагаше, че ключът към това място е Минди Гуч.
— О, да, тя може да бъде и приятна! Когато пожелае! — отбеляза изискано Енид, отпивайки от чая си. — Но също така може да бъде и много несговорчива! Упорита е като магаре. За нещастие нейната упоритост е от вида, който рядко води до успех. — Приведе се напред и прошепна: — Минди просто не може да общува с хората!
— Мисля, че разбирам какво имате предвид — кимна Ана-Лиза.
— Но с вас ще бъде любезна, разбира се. Поне в началото. Стига да получава онова, което иска, любезността й е гарантирана.
— А какво по-точно иска? — полюбопитства Ана-Лиза.
Енид се разсмя. Смехът й се оказа неочаквано жизнерадостен.
— Добър въпрос! — отбеляза накрая. — Вероятно иска власт, но какво друго иска освен власт, сигурно и тя няма представа. И точно в това се състои проблемът с Минди. Тя не знае какво иска! Затова човек никога не знае какво може да очаква от нея! — Наля повторно чай и продължи: — От друга страна, съпругът й, Джеймс Гуч, е Мека Мария. А синът им Сам е брилянтен ум. Нещо като компютърен гений, макар че повечето деца в наши дни са същите. Направо да те побият тръпки!
— Съпругът ми също е от хората, които биха могли да бъдат наречени компютърни гении.
— Естествено — кимна Енид. — Работи в сферата на финансите, нали? А в наши дни всички финансови сметки се правят на компютър!
— Всъщност той е математик!
— Ясно. Числа — усмихна се Енид. — От тях ми се замайва главата. Но аз съм само една глупава старица, която не е учила почти нищо в училище. По мое време момичетата не учеха математика — единствено събиране и изваждане, за да могат да си правят сметката. Но съпругът ви очевидно се справя добре, както разбирам. Чух, че работел за някакъв хедж фонд.