— Да, съвсем отскоро стана партньор — кимна Ана-Лиза. — Но само не ме питайте какво точно прави! Единственото, което знам, е, че работата му включва алгоритми. И стоковия пазар.
Най-неочаквано Енид се изправи и отсече:
— Хайде да не се заблуждаваме!
— Моля? — ококори се Ана-Лиза.
— Вече е четири следобед. Цял ден съм работила, а ти си разопаковала багажа ви! А навън е тридесет и шест градуса! Което ще рече, че и двете имаме нужда от джин с тоник!
Няколко минути по-късно Енид вече разказваше на своята гостенка за предишните собственици на техния апартамент.
— Луиз Хаутън изобщо не обичаше съпруга си! И с право — Рандолф Хаутън беше същински мръсник! Но й беше трети съпруг и точно затова са се преместили да живеят в центъра. Луиз е предположила, че жена с два предишни развода няма да бъде добре приета в обществото на Горен Ийст Сайд. И е била напълно права. Та успяла да убеди Рандолф да се преместят тук, защото сградата се е считала за много бохемска и оригинална и защото никой не се интересувал кой поред съпруг й е Рандолф.
— И какво точно го прави мръсник? — попита учтиво Ана-Лиза.
— Ами, обичайното — усмихна се Енид и пресуши коктейла си. — Пиеше и ходеше по жени. Качества, от които жените на моето време не се оплакваха. И Луиз също нямаше да се оплаква, ако не беше фактът, че с Рандолф просто не можеше да се живее. Беше груб, арогантен, а най-вероятно и насилник. Двамата често се караха и имам чувството, че от време на време я удряше! Ала въпреки многобройната прислуга по онова време всички си държаха езика зад зъбите.
— И тя не се е развела? — изуми се Ана-Лиза.
— Нямаше нужда. Извади късмет — Рандолф умря!
— Разбирам.
— В онези години светът беше далеч по-опасно място от сега — продължи Енид. — Та той почина от сепсис. Ходил в Южна Африка с намерение да се намърда в диамантения бизнес, обаче си порязал пръста. Докато се връщал в Щатите, раната се инфектирала. Успя да стигне при нас, до № 1, но само няколко дена по-късно умря.
— Направо не мога да повярвам, че съпругът й е починал от обикновено порязване!
Енид се усмихна и обясни:
— Стафилококи, скъпа! Изключително опасни бактерии! Преди години имахме голям проблем с тях в нашата кооперация благодарение на една водна костенурка, домашен любимец на наш съсед. Винаги съм смятала, че водните създания не са за живот в големи сгради! Както и да е. Та така Луиз получи огромния си апартамент и парите на Рандолф и проживя останалата част от живота си в пълно блаженство! В онези години бракът се считаше за своеобразно наказание за жените! А ако жената имаше възможността да води независим живот, да бъде свободна от оковите на брака, се възприемаше като извадила голям късмет!
Тази вечер Ана-Лиза купи бутилка вино и пица и устрои истинско пиршество за Пол в хартиени чинийки.
— Днешният ми ден мина изключително интересно! — обяви вдъхновено тя и се настани с кръстосани крака върху наскоро лакирания паркет на трапезарията. Под лъчите на залязващото слънце паркетът проблясваше като жарава. — Запознах се с Енид Мърл! Покани ме на чай!
— Дали знае нещо за онова място на паркинга?
— Ще стигна и дотам. — Ана-Лиза си откъсна парче пица и започна: — Първо пихме чай, а след това джин с тоник. Оказва се, че между Енид Мърл и Минди Гуч има някакви търкания. Енид твърди, че единствената причина, поради която семейство Гуч са се докопали до тази сграда, е крахът на недвижимите имоти в началото на деветдесетте! Тогава бордът решил да продаде шест малки стаички на приземния етаж, които някога са били гардеробна, спални за персонала и складове, докато сградата е била все още хотел. „Ако не беше багажът, семейство Гуч никога не биха стъпили тук!“ — изрече наперено Ана-Лиза, като имитираше Енид. — Трябваше да я видиш! Голям образ е!
— Коя? — попита Пол.
— Енид Мърл, разбира се! Пол, ти изобщо слушаш ли какво ти говоря?
Пол вдигна очи от пицата си и в опит да усмири съпругата си каза:
— Стига да не ни създава неприятности!
— Защо ще ни създава неприятности?!
— Защо хората създават неприятности на другите, а? — изгледа я Пол. — Между другото, преди малко срещнах Минди Гуч. Във фоайето. Заяви ми, че не ни се позволява да си инсталираме климатици в апартамента!
— Това са пълни глупости! — възкликна Ана-Лиза. — Беше ли поне любезна?