— Какво имаш предвид под „любезна“?
Ана-Лиза вдигна хартиените чинийки и отбеляза:
— Пол, препоръчвам ти да не влизаш в конфликт с нея! Енид каза, че Минди може да бъде много коварна! Доколкото схванах, най-лесният начин да се добереш до сърцето й е чрез сина й Сам. Бил компютърен гений, поправял всички компютри в сградата! Мога да му изпратя имейл.
— В никакъв случай! — отсече Пол. — Не позволявам някакво сополиво хлапе да ми бърника из компютъра! Знаеш ли какво има в хард драйва ми? Финансова информация на стойност милиарди долари! Ако реша, бих могъл да унищожа една малка държава с тази информация!
Ана-Лиза се приведе и целуна Пол по челото.
— Да, знам как вие, момчета, обичате да се правите на шпиони! Но нямах предвид твоя компютър! Ще го извикам за моя!
Когато се обърна, за да тръгне към кухнята, Пол й подвикна:
— Не можем ли да го направим по старомодния начин? Няма ли някой в тази сграда, когото бихме могли да подкупим?
— Не, Пол! — отсече тя. — Няма да правим нищо подобно! Само защото имаме повече пари от другите не означава, че за нас трябва да се правят изключения! Позволи ми да опитам първо по начина, който ми подсказа Енид! Намираме се на ново място и сме длъжни да се съобразяваме с традициите му!
Много етажи по-надолу, в приземието, Минди Гуч режеше зеленчуци.
— Пол Райе на практика ми каза да си го завра някъде! — оплака се на Джеймс тя.
— Точно тези думи ли използва? — усъмни се съпругът й.
— Не. Обаче трябваше да му видиш изражението на лицето, когато му казах, че не разрешавам да си инсталират климатици! Точно изражението му крещеше: „Заври си решението…“
— Ставаш параноична — констатира уморено Джеймс.
— Нищо подобно! — отсече Минди.
Скипи — кученцето, което си беше взела скоро, скочи на крака й и тя му даде морков.
— Не трябва да даваш на кучето храна за хора! — изтъкна Джеймс.
— Но това е здравословна храна. Никой не се е разболял от ядене на моркови! — контрира го Минди, вдигна кученцето и го гушна.
— Ти беше тази, която настояваше да ги пуснем в сградата! — напомни й Джеймс. — Значи сега са твоя отговорност.
— Джеймс, говориш глупости!
Тя отнесе кученцето до вратата и го пусна на цимента в малкия им вътрешен двор. Скипи подуши пукнатините на циментовата плоча, а след това клекна и се изпишка.
— Браво! Добро куче! — възкликна Минди. — Видя ли, Джеймс? Той си свърши работата отвън! При нас е едва от три дена и вече знае всички правила! Умното ми кученце! — похвали тя Скипи и го прегърна.
— А това е другото — Скипи. Той също е твоя отговорност — отбеляза Джеймс. — Надявам се, не очакваш аз да го разхождам! Нямам никакво време, особено сега, когато книгата излиза!
Джеймс не беше особено сигурен какво чувство към това кученце. Като малък никога не бе имал кученце. Впрочем не бе имал и никакъв домашен любимец. Родителите му бяха противници на отглеждането на животни в къщата. „Само селяните пускат животните в къщите си“ — казваше някога майка му.
— Джеймс, не мога ли да имам поне едно нещо, мое собствено нещо, за което да не ме критикуваш?
— Разбира се — отговори той.
Кученцето се втурна през кухнята и се насочи към дневната. Джеймс хукна след него.
— Скипи! — изкомандва го той. — Ела тук!
Обаче Скипи не му обърна никакво внимание. Насочи се към стаята на Сам и скочи на леглото му.
— Скипи иска да ти дойде на гости — съобщи на сина си Джеймс.
— Здрасти, приятелче! — поздрави го Сам, който седеше на малкото бюро, където се намираше компютърът му. — Виж това! — подкани той баща си.
— Кое?
— Току-що получих имейл от Ана Лиза Райе. Жената на Пол Райе. Това не беше ли онзи тип, с когото мама се караше?
— Не се е карала — поясни Джеймс. — Просто са дискутирали.
С тези думи той се насочи към собствения си кабинет и затвори вратата. Разполагаше с малко прозорче високо в стената, а в прозорчето имаше стар вентилатор, който подсмърчаше като болно хлапе. Джеймс примъкна стола си под прозорчето и седна с надеждата топлият движещ се въздух да го разхлади.
Чук, чук, чук! — екна кварталът. Беше осем сутринта. Енид Мърл надникна през терасата си и се смръщи. На горните тераси бе започнал големият ремонт на семейство Райе. Скелето щеше да бъде готово до края на деня, но то бе само началото. Започне ли същинският ремонт, предстояха седмици наред бръмчене на бормашини, чукане и шлайфане. Ала нищо не можеше да бъде сторено за този шум — семейство Райе бяха в правото си да подобрят своя апартамент. До този момент се бяха съобразили с всички изисквания, включително и с уведомителните писма до всички останали собственици, в които ги информираха кога започва ремонтът и колко се очаква да продължи. Предстоеше смяна на кабели и водопроводни тръби с оглед инсталирането на пералня, съдомиялна машина, сушилня и ресторантски кухненски уреди, както и, ако се вярваше на Роберто, „свръхмодерно компютърно оборудване“. Минди бе спечелила първия рунд за климатиците, но семейство Райе все още не се бяха отказали. Сам беше уведомил Енид, че Ана-Лиза го е наела да създаде уебсайт на фондацията „Цар Давид“, която предлага безплатни уроци по музика и изобразително изкуство за младежи с ниски доходи. Енид бе добре запозната с тази благотворителна дейност, чието начало бе поставено от Санди и Кони Брюър. Говореше се, че на благотворителния бал миналата година двамата са събрали двадесет милиона долара на търг, при който различни типове от хедж фондовете се надпреварвали да се изхвърлят за концерт на Ерик Клептън. Значи Ана-Лиза се опитва да си проправя път в това ново общество. Е, падането й ще бъде шумничко.