Шумът събуди и хората в съседния апартамент.
— Какво е това? — оплака се Лола, запушвайки уши. — Ако не спре, ще се побъркам!
Филип се претърколи и се втренчи в лицето й. Нищо не можеше да се сравни с първите сутрини на събуждане до нов човек, когато се улавяш, че си едновременно изненадан и щастлив да го видиш.
— Ще ти помогна да го забравиш — ухили се той и постави ръка на гърдите й.
Гърдите й бяха особено твърди благодарение на имплантите. Бе ги получила като подарък от родителите си за своя осемнадесети рожден ден — ритуал, който очевидно вече се считаше за стандартен крайъгълен камък за момичетата, наближаващи зрелостта. Операцията беше отпразнувана с парти край басейна, където Лола бе показала новите си гърди на своите съученици от гимназията.
Но сега Лола отблъсна ръката му и заяви:
— Не мога да се концентрирам! Имам чувството, че забиват тези пирони право в моята глава!
— Виж ти! — изгледа я Филип.
Макар че бяха любовници само от месец, вече бе забелязал нейната изострена чувствителност към всички физически заболявания — и реални, и въображаеми. Тя често имаше главоболия, често се чувстваше изморена, често чувстваше болки в пръста си — вероятно, както бе изтъкнал и Филип, от прекалено много изпращане на есемеси. А болките й изискваха почивка или гледане на телевизия, най-често в неговия апартамент — не че Филип имаше нещо против, тъй като почивките й обикновено водеха до секс.
— Знаеш ли, хлапе, мисля, че имаш главоболие! — отбеляза разбиращо той и я целуна по челото. После стана и отиде в банята. — Искаш ли аспирин?
— Нямаш ли нещо по-силно? Например викодин?
— Не, нямам — отговори той, за пореден път озадачен от тези странности на поколението на Лола. Тя беше дете на фармакологията. Бе израснала с всевъзможни хапчета за всичко, което би могло да я заболи. — Ти не носиш ли нещо в чантата си? — попита. Бе установил, че Лола не ходи никъде без задължителен набор лекарства, които включваха ксанакс, амбиен и риталин. „Но това е в като в «Долината на куклите»!“ — бе възкликнал той. „Не бъде толкова задръстен! — бе го срязала тя. — Тези неща се предписват на деца! А освен това жените от «Долината на куклите» бяха наркоманки!“ И бе потреперила.
— Може би — каза сега тя.
Примъкна се до ръба на спалнята и се приведе по страхотно изкусителен начин, за да си потърси чантата. Намери я и започна да рови из нея. Гледката на голото й тяло — бронзирано със спрей и перфектно оформено (в един момент на слабост, тя му беше признала, че има и лека липосукция на бедрата и корема) — изпълни Филип с радост. Откакто Лола се бе появила в апартамента му онзи знаменателен следобед, всичко в живота му бе започнало да се нарежда добре. От студиото много харесаха новата му редакция на „Завръщане при шаферките“ и дадоха зелена светлина за снимките — щяха да започнат през януари. И не стига една добра новина, ами агентът му бе успял да му издейства договор за сценария на исторически филм. Филмът щеше да бъде за някаква си невзрачна английска кралица, известна повече като Кървавата Мери. Не че Филип го интересуваше — най-важното за него бе, че му бяха дали аванс от един милион долара. „Отново си в играта, приятел! — бе обявил агентът му щастливо. — Надушвам дори «Оскар»!“