Този разговор се бе провел вчера и Филип бе завел Лола в „Уейвърли Ин“, за да отпразнуват новината. Беше една от онези вечери, когато всички знаменитости бяха там и сепаретата бяха пълни със звезди, някои от които бяха негови стари приятели. Не след дълго компанията им се увеличи, превръщайки се в бляскава, весела и шумна група, която привличаше завистливите погледи на всички останали. Лола настояваше да се представя като негова асистентка, а той, изпълнен с щастие от всички хубави неща, които му се бяха случили напоследък, я поправяше, настоявайки, че е негова муза. Изпиха толкова много бутилки червено вино, че не усетиха кога стана два през нощта. Когато излязоха на улицата, клатушкайки се, бяха обгърнати от мъгливата гореща нощ, на чийто фон Уест Вилидж приличаше на ренесансова картина.
— Хайде, сънливке! — подкани я сега той, поднасяйки й два аспирина.
Тя се смъкна под завивките, сви се в ембрионална поза и поднесе ръка за таблетките.
— Може ли да остана в леглото цял ден? — попита, втренчена в него като красиво кученце, уверено, че номерата му винаги минават. — Главата много ме боли!
— Имаме работа! Аз трябва да пиша, а ти трябва да отидеш до библиотеката!
— Не можеш ли да си вземеш почивен ден? Да не би да очакват от теб веднага да започнеш да пишеш? Та нали току-що ти възложиха работата! Това не означава ли, че имаш право на две седмици почивка? Знаеш ли, сетих се! — светнаха очите й и тя скочи. — Хайде да отидем на пазар! Можем да отскочим до „Барнис“! Или до Медисън авеню!
— Не става — отсече той. Трябваше да направи още няколко редакции на „Завръщане при шаферките“, преди да започнат снимките, а освен това до края на декември бе длъжен да представи първия работен вариант на сценария за Кървавата Мери. Агентът му подчерта, че напоследък историческите филми за разни кралски величия били много на мода, така че студиото искало да започне снимките колкото е възможно по-скоро. — И проучванията наистина ми трябват! — добави, като закачливо погали пръстите на краката й.
— Ще поръчам няколко книги от „Амазон“! И тогава ще мога да си седя при теб по цял ден!
— Ако стоиш при мен, нищо няма да мога да свърша! Което ще рече, че предложението се отхвърля! — Нахлузи си дънките и тениската и обяви: — Отивам за батета. Ти искаш ли нещо?
— Можеш ли да ми донесеш минерална вода със зелен чай и ябълка? Само че гледай да е точно зелен чай и ябълка! Мангото е отвратително! А, да, и можеш да ми вземеш един сладоледен сникърс! Гладна съм!
Макар да не разбираше как човек може да яде шоколадов десерт за закуска, Филип се усмихна и излезе.
На тротоара се сблъска с Шайфър Даймънд, която тъкмо излизаше от белия си джип.
— Здрасти! — извика той.
— Днес си в добро настроение! — усмихна се тя и го целуна по бузата.
— Вчера продадох един сценарий! За Кървавата Мери! Роля точно като за теб!
— Искаш да играя ролята на коктейл?
— Не на коктейла, а на кралицата! Първата дъщеря на Хенри Осми. Хайде де! — подкани я той. — Ще трябва само да отрежеш главите на всички около теб.
— И после да чакам да отрежат моята ли? Не, благодаря! — отвърна тя и се насочи към входа на № 1. — Връщам се от нощни снимки в една проклета църква на Медисън авеню, където нямаше дори климатик и, честно да ти призная, дозата католицизъм, която получих, ще ми държи влага доста дълго време!
— Говоря ти съвсем сериозно! — настоя той, едва сега давайки си сметка, че тя би била идеална за ролята. — Ще ми направиш ли услугата поне да си помислиш? Лично ще ти донеса сценария, когато стане готов, заедно с бутилка „Кристал“ и кутия черен хайвер!
— „Кристал“ вече е архаизъм, момченце! Нека бъде една голяма „Грандама“ и може би ще си помисля! — подвикна през рамо тя.
Непрекъснато му се изплъзваше. В желанието си да я задържи за по-дълго, я попита къде отива.
— Да спя! — извика тя и му показа, като положи за миг глава на ръката си. — В шест вечерта ще ме събудят!
— Е, тогава до друг път! — извика той.
Това му напомни защо между него и Шайфър нещата така и не се получиха. Тя никога не беше на разположение за него. Никога не е била и никога нямаше да бъде. Впрочем това бе основното предимство на Лола. Винаги беше на разположение.
А в неговия апартамент Лола най-сетне се измъкна от леглото и се запъти към кухнята. Мина й през ума възможността да изненада Филип, като приготви кафе, но след като видя, че кафето е на зърна и си представи, че трябва да го мели, реши, че толкова много работа не е за нея. Отиде в банята и внимателно си изми зъбите, а после изпъна устни, за да провери дали са достатъчно бели. Представи си целия маршрут до библиотеката на Четиридесет и втора улица, при това в горещ ден като този, и внезапно побесня. Защо изобщо се бе хванала на тази работа като помощник на Филип? И още по-точно, защо изобщо трябваше да работи?! Нали и без това щеше да напусне веднага щом се омъжи! Но без годежен пръстен майка й няма да й позволи да остане в Ню Йорк и да не работи — ще каже, че така ще заприлича на проститутка. Но извършвайки почти невъзможния за себе си подвиг да продължи да мисли, Лола се сети, че ако не беше приела тази работа, нямаше да срещне Филип и нямаше да стане — както се изрази самият той — негова муза. Беше невероятно романтично — тази история с музата на велик творец. Нали в такива случаи великият творец винаги се влюбва в музата си, настоява тя да се омъжи за него и после двамата си раждат красиви деца?