Ала бидейки жена, обиграна в кръговете на социалната йерархия, Лола вече започваше да прозира, че в света на Филип ролята на муза като че ли не е достатъчна. Едно е да бъдеш сред прочути хора, съвсем друго е да ги накараш да те приемат като една от тях. Пример за това бе разговорът, който бе провела снощи с една световноизвестна филмова звезда, която седеше на тяхната маса. Въпросната звезда бе един не особено приятен мъж на средна възраст, който е бил в апогея си много преди тя да се роди. Именно поради това колкото и да се опитваше, Лола не можеше да си спомни кой точно е той и в кои филми е играл. Но тъй като всички останали се надпреварваха да му угаждат и очакваха всяка негова дума, сякаш беше словото Христово, тя си даде сметка, че е крайно време и тя да положи някакво усилие. По една случайност той седеше в стола до нейния, така че когато приключи дългия си монолог за красотата на филмите на седемдесетте, тя го попита:
— Отдавна ли живеете в Ню Йорк?
Той бавно извърна глава и се вторачи в нея и фактът, че му отне близо минута да завърши това невинно движение, я накара да се запита дали не би трябвало да се уплаши от него. Обаче тя не се уплаши и ако той си въобразяваше, че може да сплаши Лола Фабрикънт само с един поглед, щеше да има да взема!
— А вие какво работите? — попита той, саркастично имитирайки гласа й. — Само не ми казвайте, че сте актриса!
— Аз съм асистентка на Филип и му помагам в проучванията! — отговори тя с хладина, която обикновено затваряше устата на непознатите.
Но не и на този човек. Той погледна първо нея, после Филип, а след това отново се върна на нея.
— Асистентка, а? — ухили се похотливо. — Аз да ти приличам случайно на Дядо Коледа?
Цялата маса избухна в смях, в това число и Филип. Давайки си сметка, че сега не беше моментът да изпада в истерия, Лола се присъедини към смеха на компанията, но си каза, че това е вече прекалено. Никак не беше свикнала да я вземат на подбив. Реши този път да преглътне, но само този път. Е, със сигурност щеше да повдигне въпроса пред Филип, но ще внимава в подбора на думите си. Защото бе наясно, че мъжете не обичат жената да се оплаква от приятелите им, особено директно — това наранява чувствата им и после започват да я свързват с негативни преживявания.
А междувременно щеше да намери начин да ги накара да я възприемат на сериозно. Никой мъж не искаше жена, която останалите мислят за глупачка — а предвид последното, едно посещение в библиотеката вероятно не беше чак толкова лоша идея.
Когато Филип се върна, завари Лола дълбоко заспала в спалнята му. Влезе в кабинета си и набързо нащрака пет страници. От другата стая долиташе тихото похъркване на момичето. Беше толкова естествена!
Преглеждайки страниците, той осъзна, че са много добри. Да, Лола наистина беше неговият талисман.
Апартаментът на семейство Райе постепенно добиваше новия си облик. В центъра на доскоро празната трапезария сега бе поставена красива дървена резбована маса с шест стола в стил „кралица Анна“, с които Били се бе сдобил по твърде мистериозен начин от склада на някакъв приятел от Горен Ийст Сайд. Иначе масата беше под наем, докато открият по-подходяща (което ще рече — по-голяма). Междувременно по нея бяха разхвърляни книги по интериорен дизайн, цветни мостри за платове и бои, както и принтирани реклами от интернет на различни видове мебели. Ана-Лиза огледа масата и се усмихна, спомняйки си разговора с Били отпреди няколко седмици.
— Скъпа моя! — вдигна предупредително пръст той, когато тя спомена, че в бъдеще може да се върне на работа. — Как очакваш да се справяш на две работни места?