— Моля? — изгледа го учудено тя.
— Та ти вече си имаш работа! От този момент нататък животът със съпруга ти се превръща в твоя постоянна работа! Или, ако трябва да бъда по-точен — поправи се той, — превръща се в твоя кариера! Съпругът ти носи парите, а ти създаваш живота с тях! А за това ще бъдат необходими много усилия! Ще започваш деня си с гимнастика — и не само за да изглеждаш добре, а и за да станеш по-издръжлива! Доколкото ми е известно, дамите обикновено предпочитат йога. После ще се облечеш както трябва. След това ще подредиш графика си за деня и ще изпратиш съответните имейли. После ще присъстваш на събранието на някоя благотворителна организация, ще посетиш някой арт дилър или ще надникнеш в някое студио. Ще следва деловият ти обяд, след което идват срещите с дизайнерите, кейтъринга и стилистите. Ще си боядисваш косата два пъти месечно и ще си правиш прическа три пъти седмично. Ще правиш частни посещения на музеите и ще четеш — надявам се — най-малко по три вестника на ден: „Ню Йорк таймс“, „Ню Йорк поуст“ и „Уолстрийт джърнъл“. Към края на деня ще се подготвиш за предстоящата си вечер, която може би ще включва от два до три коктейла и вечеря. Някои от тези събития ще бъдат строго официални, където от теб ще се очаква да не се появяваш с една и съща рокля два пъти. Ще трябва да си направиш изискана прическа, грим и маникюр. Освен това ще трябва да планираш годишните ваканции и уикендите. Възможно е да си купите лятна къща, която също ще изисква организация, персонал и обзавеждане. Ще се срещаш с подходящите хора и ще ги ухажваш едновременно с чук и перо. А накрая, скъпа моя, ще дойдат и децата. — И така — бе заключил триумфално Били, — да се заемаме за работа!
А работата действително беше много. Налагаше се да се обърне внимание на поредица от детайли: ръчно изработени в Южна Каролина плочки за баня, за да бъдат в хармония с мраморния под (апартаментът разполагаше с пет бани, като всяка от тях трябваше да притежава собствен, неповторим облик); килими и постелки; пердета и завеси; дори дръжки за врати. Така по-голямата част от деня на Ана-Лиза минаваше в мебелните магазини по Двадесета улица, без да се броят всички магазини за антики по Медисън авеню, плюс аукционните къщи. После следваха и самите ремонтни дейности в жилището. Една по една всяка от стаите бе подлагана на тотално изтърбушване, смяна на кабелите, нова мазилка и нов интериор. През първия месец от пребиваването си в новото жилище Ана-Лиза и Пол местеха един надуваем матрак от стая в стая, за да избягат от ремонтите, но ето че най-сетне поне главната спалня беше вече готова. Макар че това изобщо не бе краят, защото, както се бе изразил и Били, Ана-Лиза трябваше „да си събере гардероб“.
Интеркомът иззвъня точно в дванадесет на обяд.
— Един мъж е дошъл да ви види — обяви Фриц от портиерната.
— Кой по-точно? — попита Ана-Лиза, но портиерът вече беше затворил.
Интеркомът се намираше в кухнята, която беше на първия етаж на апартамента, така че Ана-Лиза се втурна през все още почти празната дневна и нагоре по стълбите към спалнята, за да се облече подобаващо.
— Мария? — извика тя икономката, която бе дочула в една от другите спални.
— Да, госпожо Райе? — отзова се веднага жената. Мария беше изпратена от агенция за да готви, да чисти и да изпълнява различни задачи, като например да ти разхожда кучето, ако имаш такова. Но засега Ана-Лиза се чувстваше неудобно да я пришпорва толкова често, тъй като все още не бе свикнала да разполага с постоянна прислуга.
— Някой се качва нагоре — обяви Ана-Лиза. — Мисля, че е Били Личфийлд. Би ли отворила вратата вместо мен, ако обичаш?
Върна се в спалнята и влезе в огромната гардеробна. Понятието „събиране на гардероб“ не касаеше самия гардероб, а неговото съдържание. Били бе подчертал, че основните елементи от гардероба на една дама са: обилно количество обувки, чанти, дънки, бели блузи, костюми за деловите обеди, коктейлни тоалети, вечерни рокли, тоалети за почивка — и за море, и за планина, тоалети за всички спортове, на които би било вероятно да я поканят за участие — голф, тенис, езда, полети с парапланер, рафтинг, та дори и хокей. За да й помогне в събирането на гардероб, Били бе наел една прочута стилистка на име Норийн Нортън, която подбираше дрехите и ги носеше в апартамента й за проба. Норийн беше пословично заета и не успя да определи точните дата и час за първата им среща в продължение на няколко седмици, но Били беше във възторг, че тази велика стилистка се е съгласила да поеме Ана-Лиза.