— Норийн е като най-добрите пластични хирурзи! Възможно е да минат шест месеца, докато си уредиш среща с нея — при това само за консултация! — бе подчертал той.
Междувременно една от шестте асистентки на Норийн бе поела задачата по обличане на Ана-Лиза, поради което сега на най-ниския рафт в гардеробната вече бяха подредени няколко кутии с обувки със снимка на съдържанието върху капака. Сега Ана-Лиза си избра чифт черни пантофки с десетсантиметров ток. Мразеше да носи високи токове през деня, но Били не бе допуснал никакви възражения по този въпрос.
— Хората ще очакват да видят Ана-Лиза Райе и ти трябва да им дадеш Ана-Лиза Райе! — бе изтъкнал той.
— Но коя точно е Ана-Лиза Райе? — бе попитала през смях тя.
— Именно това, скъпа моя, ни предстои да открием! Не е ли страхотно?!
Оказа се, че посетителят не бил Били Личфийлд, а човекът, който трябваше да вземе мерки за аквариума на Пол. Ана-Лиза го отведе до балната зала на последния етаж и огледа тъжно тавана и купола над главите им с изисканите италиански стенописи на розови облачета и дебелички херувими. Понякога, когато беше уморена, тя обичаше да идва тук. Успокояваше се да лежи и да наблюдава светлината, която струеше наоколо, да съзерцава този красив и уникален купол. Обаче Пол бе подчертал, че запазва балната зала за себе си, за да я превърне в свой „команден център“, откъдето — както го подкачаше Ана-Лиза — се канеше да завладее света. Поради тази причина френските прозорци трябваше да бъдат подсилени с някакъв специален материал, който да ги направи напълно непроницаеми само с натискането на едно копче — ход, който щеше да осуети всички опити на фотографи и журналисти да заснемат от хеликоптер стаята или да проследят действията на обитателя й посредством камери с мощни обективи. Над камината пък предстоеше инсталирането на триизмерен екран. Специална антена на покрива щеше да закодира клетъчните и сателитни сигнали. Щеше да има също така огромен аквариум, който щеше да позволи на Пол да се отдава на новото си хоби по събирането на редки и скъпи рибки. Ана-Лиза смяташе, че развалянето на тази зала е престъпление, обаче Пол не искаше да чуе и дума по този въпрос.
— Имаш на разположение цели два етажа от апартамента, за да си правиш каквото си искаш в тях! — бе натъртил той. — Обаче тази зала си е само моя!
Та човекът за аквариума започна да взема мерки, като междувременно поиска да знае какъв е волтажът на инсталацията и дали е възможно издигането на стабилна опора, която да крепи тежестта на аквариума. Ана-Лиза е опита да отговори на въпросите му доколкото може, но накрая се отказа и избяга от залата.
За нейно огромно щастие Били Личфийлд вече от пет минути бе тук, така че не след дълго двамата вече седяха на задната седалка на една чисто нова лимузина, която ги откарваше към центъра.
— Имам една прекрасна изненада за теб, скъпа моя! — започна той. — След всичките тези мебели, с които се занимаваш напоследък, мисля, че една промяна няма да ти се отрази зле! Днес ще се посветим на изкуството! Снощи ми хрумна една брилянтна идея за теб! Мисля, че най-подходящо за визията ти е феминисткото изкуство!
— Разбирам.
— Ти феминистка ли си?
— Разбира се — кимна Ана-Лиза.
— Дори и да не си, няма значение. Например съмнявам се да харесаш кубизма. Но, от друга страна, като се има предвид какви цени искат днес за кубизма, никой не може да си ги позволи!
— Не и Пол.
— Дори и Пол! — натърти Били. — Кубизмът е само за мултимилиардери, а вие с Пол все още се борите да ви признаят за мултимилионери! Пък и ако питаш мен, в кубизма няма никакъв шик! Не и за една млада двойка като вас. Виж феминисткото изкуство е нещо друго — в него е бъдещето! Популярността му тепърва предстои, поради което качествените произведения все още са напълно достъпни. Днес ще разгледаме една снимка — автопортрет на художничката, кърмеща своето дете. Шокът е гарантиран, а цветовете са удивителни! Освен това все още няма списък на чакащите!
— Но нали списъкът на чакащите бил добър знак? — попита неуверено Ана-Лиза.
— Даже много добър! — потвърди Били. — Особено ако е почти невъзможно да бъдеш вписан в него! Но в подобни случаи се налага да оставиш капаро в брой, преди дори да си зърнал за какво плащаш. Ще стигнем и до такива неща. Междувременно обаче трябва да започнем с едно-две произведения, които тепърва ще увеличават стойността си!
— Били? — обърна се към него Ана-Лиза. — Ти какво получаваш от всичко това?