Ала ето че вече разполагаше и с пари! Огледа отново магазина и вдиша дълбоко мъжествения аромат на кожа и одеколон. С тежките ламперии по стените магазинът приличаше на сценичен декор — истинско изобилие от всичко, което би пожелал един мъж с вкус, пари и замах. Джеймс забеляза цената от три хиляди долара върху етикета на кашмиреното сако и с горчива усмивка си каза, че дори топлото струва пари.
Напук на необходимостта от икономии, с които бе свикнал, той свали сакото от закачалката и го отнесе в съблекалнята. Свали собственото си сако, което бе в благоразумен (разбирай универсален) тъмносин цвят и бе купено от разпродажбите в „Барнис“ преди пет години, и огледа тялото си. Имаше предимството да бъде висок, но иначе представляваше круша върху кокили. Краката му бяха все още стегнати, ала задникът му се бе сплескал, а гръдният му кош — хлътнал. Но всичко това би могло да бъде скрито с подходящото облекло. Джеймс пъхна ръце в сакото и го закопча. И внезапно се трансформира в човек, чийто живот върви стремглаво нагоре.
Излезе от съблекалнята и налетя право на Филип Оукланд. При срещата с него самоувереността на Джеймс се изпари като лятна мъгла. Та той не принадлежеше на този магазин! Дори и магазините бяха разпределени по породи, а той определено не беше от породата на „Пол Смит“! Филип Оукланд няма начин да не го усети! Джеймс често засичаше Филип във фоайето или около сградата на № 1, но именитият му съсед нито веднъж досега не бе дал знак, че го познава. Може пък сега да размисли, когато го види в този магазин и с това сако, което самият той би могъл да си купи. И наистина — Филип Оукланд вдигна очи от купчината пуловери, които разглеждаше, и сякаш цял живот са били приятели, изрече дружески:
— Здрасти!
— Здрасти! — отговори и Джеймс.
И това вероятно щеше да бъде краят на най-дългия разговор, който бяха имали досега, ако не беше момичето — красивото момиче, което беше с Филип и което Джеймс бе засичал често в кооперацията им по най-различни часове на деня и нощта. Досега се бе чудил коя ли е тя и какво прави при тях, но ето че вече получи отговора — тя бе приятелката на Филип Оукланд. Естествено.
За огромна изненада на Джеймс тя се обърна към него и го заговори:
— Това сако е страхотно!
Джеймс чак подскочи от изумление.
— Така ли? — едва успя да смотолеви.
Момичето излъчваше непобедимата самоувереност на човек, който цял живот е бил красив.
— Знам всичко за дрехите — продължи храбро тя. — Приятелите ми непрекъснато повтарят, че трябва да стана стилистка.
— Лола, стига вече! — намеси се Филип.
— Вярно е, скъпи! — обърна се към него тя. — Не си ли наясно, че откакто започнах да ти помагам в избора на дрехи, вече изглеждаш по-добре?
Филип сви рамене, намигна на Джеймс и отбеляза кратко:
— Жени!
— Мисля, че съм те виждала и преди — каза Лола.
Джеймс се възползва от тази необичайна възможност да се представи:
— Точно така. Аз също живея на № 1. И съм писател.
— О, на № 1 всички са писатели! — изрече Лола с пренебрежителна арогантност, която извика усмивка на устата на Джеймс.
— Трябва да тръгваме — отново се опита да се намеси Филип.
— Ама ние все още не сме купили нищо! — запротестира Лола.
— Чуваш ли? — обърна се Филип към Джеймс. — „Ние“, казва. Защо пазаруването с жените винаги трябва да се превръща в групов спорт?
— Нямам представа — сви рамене Джеймс. Погледна към Лола и се запита как мъж като Филип е успял да се уреди с такова момиче. Беше сочна и определено с характер. Хареса му, че тя въобще не се даваше на великия Филип Оукланд и се зачуди как ли се чувства той по този въпрос.
— Мъжете нямат никакъв усет за пазаруване! — отсече тя. — Майка ми пусна баща ми да си купи нещо сам само веднъж и той се върна с изкуствен пуловер на ивици! Дотам беше! — А после, без дори да си поеме дъх, попита Джеймс: — А ти какво пишеш?
— Романи — отговори той. — Най-новият излиза през февруари — поясни гордо, доволен, че има възможността да го каже пред Филип. На ти сега!
— С теб имаме един и същ издател — обади се Филип, безсъмнено най-сетне досетил се с кого разговаря. — В колко екземпляра излизаш?
— Нямам представа — сви рамене Джеймс. — Но само „Епъл“ поискаха двеста хиляди броя за магазините си през първата седмица.
Посланието попадна в целта си — Филип позеленя.
— Интересно — успя да смотолеви.
— Така си е — кимна възторжено Джеймс. — Казват, че точно тези магазини са бъдещето на издателския бизнес!