— Ще се оправим и без климатици! — се бе опитала да го успокои Ана-Лиза.
— Невъзможно!
— Налага се!
Пол я изгледа на кръв и извика:
— Това е конспирация! Само защото ние имаме пари, а те нямат!
— Госпожа Хаутън също е имала пари — отбеляза спокойно Ана-Лиза, опитвайки се да го накара да разсъждава логично. — И години наред е живяла тук без никакви проблеми!
— Да, обаче е била една от тях, а ние не сме! — контрира я Пол.
— Пол! — изрече търпеливо жена му. — Защо толкова се ядосваш?
— Вече печеля истински пари! — извика той. — И държа към мен да се отнасят с необходимото уважение!
— Нали още преди шест месеца печелеше истински пари? — изтъкна тя в опит да разведри обстановката.
— Четиридесет милиона не са нищо! Истинските пари започват от сто милиона!
Ана-Лиза усети, че й се завива свят. Знаеше, че Пол печели много пари и че планира да печели още повече. Но досега нито за миг не й беше хрумвало, че е достигнал до подобни невероятни суми. Не й изглеждаше реално.
— Пол, това е истинска лудост! — опита се да протестира.
Но едновременно с това се разтрепери. Почувства се така, както когато човек гледа мръсни картинки и знае, че не трябва да го прави, обаче продължавала го прави от някакво перверзно удоволствие. Е, може би прекалено многото пари са като прекалено многото секс. Пресечеш ли линията, се превръща в порнография.
— Ана-Лиза, отвори! Искам да те видя! — долетя до нея гласът на Норийн.
В тази работа с дрехите също имаше нещо порнографско. Както и в желанието да бъдеш забелязван — навсякъде и на всички важни места. Ана-Лиза се чувстваше по-зле и от разголена — сякаш всички оглеждаха интимните й части.
— Ами… не знам — отрони, докато излизаше. Костюмчето представляваше поличка до средата на бедрата и горнище, подобно на поло (навремето носеше ризи на „Лакост“, които наричаше „алигаторските блузки“ — доказателство за блаженото й невежество в областта на модната линия), събрани от широк колан, който падаше под талията. — Какво се очаква от мен да нося под това?
— Нищо — отсече Норийн.
— Без пликчета?
— Казва се „бикини“, скъпа! — поправи я стилистката. — Ако толкова държиш, можеш да носиш бикини от златно ламе. Или може би сребърно. За контраст.
— Пол никога няма да ми позволи! — отсече Ана-Лиза с надеждата това да сложи край на дискусията.
Норийн хвана ръката й, пощипна я по бузата като дете, сви устни и отсече:
— Никога, никога повече не казвай това! Не трябва да ти пука какво татко Пол харесва или не харесва! Повтори: „Сама ще си избирам дрехите!“
— Сама ще си избирам дрехите — повтори неохотно Ана-Лиза. И така реши съдбата си. Защото на Норийн очевидно не й стана ясно, че когато Ана-Лиза се оправдаваше с Пол, имаше предвид, че дрехата не харесва на нея, но не иска да обиди стилистката си.
— Много добре — кимна сега тя. — Занимавам се с тази работа от доста време и научих едно със сигурност — че на мъжете изобщо не им пука какво носят жените им, стига жените да са щастливи! А ти изглеждаш страхотно! Много по-страхотно от съпругите на останалите богаташи!
— И какво, ако не изглеждат страхотно? — опита се да й се опълчи Ана-Лиза.
— Точно тогава се появявам аз! — отсече Норийн със завидна самоувереност. Щракна с пръсти към асистентката си и заповяда: — Снимка!
Джули вдигна телефона си и направи снимка на Ана-Лиза.
— Как е? — осведоми се шефката й.
— Добре — отговори с треперещ глас момичето. После подаде телефона на Норийн, която се вторачи в миниатюрното изображение.
— Много добре! — отсече накрая и предаде телефона на клиентката си.
— Абсурдна съм! — извика Ана-Лиза.
— Напротив, фантастична си! — Подаде телефона на Джули, кръстоса ръце пред гърди и се приготви за следващата си лекция. — Виж какво, Ана-Лиза! Ти си богата! Можеш да правиш всичко, което си поискаш. А зад ъгъла не те чака никакъв таласъм, за да те накаже за своеволията!
— Аз си мислех, че за наказанията се грижи Бог — промърмори Ана-Лиза.
— Бог ли? — изгледа я стилистката. — Никога не съм чувала подобно нещо! Духовността е само за показ, скъпа! Виж астрология — да. Карти Таро — да. Дъски за спиритически сеанси — да. Кундалини, сциентология и дори прераждане — да. Но истински Бог? О, стига! Изключително неудобно за вместване в програмата на живота!