— И това какво общо има с мен? — извиси нагло глас Пол.
— Дотолкова, че означава, че не можеш да си монтираш климатици! Впрочем никой от нас няма това право!
— Ще се наложи да направите изключение!
— Нямам право! Незаконно е!
— Виж какво! Притежавам огромна и изключително скъпа компютърна апаратура! И заради нея се налага да поддържам в апартамента си постоянна температура!
— И колко точно е тази температура? — полюбопитства Минди.
— Осемнадесет градуса и две десети.
— Ясно. Е, бих искала да ти помогна, Пол, но не мога.
— Колко? — попита директно Пол и я погледна в очите.
— Какво колко? Да не би да ми предлагаш подкуп, Пол?
— Наричай го както си искаш! — махна с ръка богаташът. — Обаче аз си искам моите климатици и точка! Както и мястото на паркинга! Та, за да улесним нещата и за двама ни, кажи си цената! Е?
— Пол — изрече бавно Минди, — не става въпрос за пари!
— Напротив, всичко е въпрос на пари! И на числа, разбира се!
— В твоя свят — може би. Но не и на № 1! — натърти Минди и продължи с назидателен тон: — Говорим за съхранението на една историческа забележителност! А това е нещо, което не се купува с пари!
Пол я изгледа безстрастно и заяви:
— Платих двадесет милиона долара за този апартамент! Така че си длъжна да одобриш климатиците ми! — Погледна си пак часовника и се изправи.
— Не, няма! — повтори Минди. И също се изправи.
— В такъв случай — изрече тихо Пол и пристъпи крачка напред, като я погледна в очите, — приготви се за война!
Без да иска, Минди ахна. Даваше си сметка, че трябваше да изпрати писмото с отказа на семейство Райе още преди седмици, когато представиха плановете си за ремонта на апартамента. Но й се искаше да има някакво извинение за по-чести срещи с Пол Райе и за разговори с него, когато се засекат във фоайето. Но ето че се забърка в игра, чиито правила като че ли не й бяха много ясни.
— Моля? — изгледа го възмутено сега тя. — Да не би да ме заплашваш?
— Никога не заплашвам никого, госпожо Гуч! — изрече безстрастно Пол. — Просто излагам фактите. А в случая те гласят: ако не дадете одобрение за климатиците ми, ви обявявам война! И ви гарантирам, че ще я спечеля!
10
— Филип, виж! — извика на следващия следобед Енид Мърл. — Премиерата на сериала с Шайфър Даймънд е с рейтинг от два пункта и е била гледана от четири милиона зрители!
— И това добре ли е?
— Та това е най-великата премиера на кабеларка в цялата история на телевизията!
— О, нини! — усмихна се Филип. — Защо обръщаш внимание на такива неща?
— А ти защо не обръщаш? — изгледа го обвинително тя. — А и сериалът е голям хит!
— Да, вече прочетох отзивите — кимна Филип. Заглавията варираха от „Шайфър Даймънд отново блести“ и „Даймънд е диамант завинаги“.
— Шайфър е звезда — изтъкна Енид. — Винаги е била и винаги ще бъде. — Остави списанието на масичката си и изрече замечтано: — Ще ми се да…
— Не, нини! — прекъснал навреме Филип, защото знаеше какво предстои. — Това няма да стане!
— Ама Шайфър е толкова…
— Прекрасна? — довърши Филип не без нотка сарказъм в гласа си. Енид го изгледа обидено. — Нини, знам, че я обожаваш! Но животът с актриса е невъзможен! И ти го знаеш не по-зле от мен!
— Ама ти вече си зрял мъж, Филип! — не се предаваше леля му. — И никак няма да ми бъде приятно да те видя…
— Женен за Лола ли? — отново довърши изречението й той. Защо пък не?! Лола беше луда по него. — Ще ми се да си направиш труда да я опознаеш малко по-добре! За мен това би означавало много!
— Е, ще видим — отговори уклончиво Енид.
Филип се върна в апартамента си и завари Лола изтегната на дивана. Гледаше телевизия.
— Къде беше? — попита го тя.
— Побъбрих с леля ми.
— Но нали я видя вчера?
— И какво? — сопна й се Филип. — Ти пък всеки ден говориш с майка си!
— Да, обаче тя ми е майка!
Филип влезе в кабинета си и затвори вратата. След две минути скочи от бюрото, отвори вратата и надникна.
— Лола! Можеш ли да намалиш този проклет телевизор?
— Защо?
— Опитвам се да работя — отговори той.