— Не е необходимо да ходиш никъде — смотолеви Филип.
— Да, но отивам.
— Кога смяташ да се върнеш?
— Нямам представа.
И излезе.
Докато асансьорът я носеше надолу, Лола отвори фейсбука си. Да, там наистина имаше съобщение от Тайър Кор. Редовно й оставяше съобщения, макар че тя рядко му отговаряше. От страницата й във фейсбук той бе разбрал, че е от Атланта, а от снимките, които беше качила там, очевидно я бе взел за купонджийка. „Здрасти, южнячке! — бе написал той. — Хайде да си чукнем среща!“ „Защо?“ — бе отговорила тя. „Защото си луда по мен — бе обяснил той. — Всички момичета са луди по мен!“
„НМТ“ — бе отговорила тя, което на техния жаргон означаваше „Не мисля така“.
Но сега може би беше подходящ момент да приеме предложението на Тайър Кор. Най-добрият начин да си върнеш на един мъж е като го накараш да ревнува — макар че надали точно Тайър Кор е мъжът, който би лишил Филип Оукланд от съня му. От друга страна, Тайър беше млад, готин и преди всичко — по-добре от нищо.
„Какво правиш?“ — изпрати му съобщение тя.
Отговорът дойде моментално: „Измъчвам богатите.“
„Да се видим?“ — написа тя. И той й изпрати адреса си.
Апартаментът му се намираше на Авеню С и Тринадесета улица, в ниска тухлена сграда с мръсен китайски ресторант на приземния етаж. Подът в коридора беше покрит с огромни парчета кафяв линолеум. В дъното му се отвори врата, на прага се появи мъж с набола брада и халат на петна, погледна я и веднага затвори.
После се отвори друга врата и от нея надникна някакъв пъпчив хлапак.
— При Тайър ли идваш? — попита.
— Да — кимна Лола. Посочи към другата врата и попита: — А това какво беше?
— О, хич да не ти пука! Този е наркоман. Сигурно дебне за дилъра си в очакване на новата доза — махна небрежно с ръка хлапакът, очевидно горд от притежаването на подобна информация. — Между другото, аз съм Джош, съквартирантът на Тайър.
Апартаментът на Тайър се оказа точно толкова лош, колкото бе очаквала, ако не и по-лош. Дъската, поставена върху две пластмасови щайги, очевидно играеше ролята на масичка. В единия ъгъл имаше походно легло, покрито с патладжанени чаршафи, които едва се виждаха от купищата дрехи, нахвърляни отгоре. Кутии от пица и от китайска храна, пакетчета от чипс, мръсни чаши и бутилка водка скриваха барплота, който отделяше миниатюрната дневна от кухнята. Вонеше на мръсни чорапи, газообразни производства от нощта и марихуана.
— Ти ли си новата приятелка на Тайър? — попита Джош.
— Глупости!
— Щото той в момента врътка три-четири момичета наведнъж. Вече им изгубих дирите. — С тези думи той почука на паянтовата дървена врата в средата на импровизираната шперплатова стена и извика: — Тай?
— Кво бе? — достигна до тях раздразнен глас.
— Тайър е сериозен писател — поясни Джош. — Сигурно работи.
— Тогава ще вляза при него — заяви Лола.
Внезапно паянтовата врата се отвори и оттам излезе Тайър Кор. Беше по-висок, отколкото Лола го помнеше — най-малко метър и осемдесет и пет. Беше обут с шарени панталони, домашни чехли и мръснорозова риза на „Лакост“. Истински образец на изискания вкус.
— Здрасти! — каза Тайър.
— Здрасти! — каза Лола.
— Тъкмо казвах на Лола, че си писател! — Обърна се към нея и допълни: — Ама истински писател!
— Което означава?
— Че ми плащат да пиша глупости — поясни Тайър и се ухили.
— Публикуват го! — обади се пак Джош.
— Написал си книга? — изненада се Лола.
— Не го слушай! Джош е идиот!
— Напротив! Той е писател за „Снаркър“! — поясни гордо Джош.
— Джош, я ми дай тревата си! — подкани го Тайър.
— Ама тя почти свърши! — опита се да се защити съквартирантът му.
— Нищо. Дай каквото е останало. После ще ти донеса друга.
— И снощи каза същото!
— О, я стига! Нали трябваше да ходя на онзи тузарски коктейл на „Картие“, където не ни пуснаха, а после на някакво откриване на изложба, където пак не ни пуснаха! А после и в клуба, където иначе си беше готино, само дето нямаше трева. Само кокаин. По дяволите, Джош, дай ми я! Трябва ми само мъничко!
Джош неохотно бръкна в джоба си и извади оттам пакетче марихуана.
— Носиш я с теб? Абе ти си бил голям идиот! — възмути се Тайър.
— Човек никога не знае кога може да му потрябва! — изтъкна наперено Джош.