— Като например сега — ухили се Тайър.
— Тръгвам си — каза Лола.
— Защо? — изгледа я изненадано домакинът. — Нали искаше да се видим? Или искаш да отидеш някъде другаде? Да знаеш, че тук е най-хубавото място в Манхатън! Центърът на вселената! И аз смятам да разруша Манхатън от тази смрадлива, пълна с плъхове дупка!
— Браво на теб — подхвърли иронично Лола.
Тайър й подаде джойнта и тя си дръпна. Никога досега не бе смятала да пропушва марихуана, но така и така беше тук, защо да не пробва? Освен това Тайър я дразнеше по някакъв много особен, интригуващ начин. Очевидно тъпата му глава все още не бе проумяла, че тя го превъзхожда.
— Къде е приятелят ти? — попита той.
— Ядоса ме.
— Виждаш ли, Джош? — ухили се многозначително Тайър. — Всички пътища водят към мен!
Телефонът на Лола иззвъня. Погледна дисплея — беше Филип. Изключи.
— Кой беше? — попита Тайър.
— Не е твоя работа.
Тайър си дръпна от джойнта и отбеляза:
— Значи е било гаджето. Сигурно е някой тъп студент от Юга.
— Да, ама не! — вирна гордо нос Лола. — Той е прочут!
— Охо! Я виж ти! Бил прочут значи! Нищо, освен най-доброто за нашата принцеса на Юга! И дали в такъв случай го познавам?
— Не може да не го познаваш — отсече Лола. — Филип Оукланд, писателят!
— Филип Оукланд ли? Че той не беше ли много дърт? — изуми се Тайър и погледна въпросително към Джош.
— Ъхъ — кимна Джош. — Трябва да е над четиридесетте.
— Да, обаче е мъж! — изтъкна Лола.
— Чуваш ли това, Джош? Бил мъж значи! А ние не сме, така ли?
— Ти поне не си! — тросна се Лола.
— Че какъв съм тогава? — изгледа я Тайър.
— Например мръсник? — изгледа го насмешливо тя.
Тайър се засмя и отбеляза:
— Може. Но едно време не бях такъв. Поне докато не пристигнах тук. Докато не влязох във вонящия, корумпиран бизнес, наречен медии.
— Но все пак пишеш книга! — намеси се ентусиазирано Джош. — И някой ден ще станеш велик писател!
— Съмнявам се — промърмори Лола.
— Хубаво е да можеш да си проправиш път към висшето общество чрез леглото — отбеляза делово Тайър. — Де да можех и аз като теб! Обаче нещо не ми допада да предлагам задника си за продан.
— Важен е метафоричният задник! — изтъкна мъдро Джош.
— И за какво толкова си говорите с Филип Оукланд? — обърна се Тайър към Лола. — Та той вече е старец!
— А с теб за какво си говорят момичетата? — пак се намеси Джош. — Мислех, че разговорите не са важни!
— Ти пък какво знаеш! — изгледа го презрително Тайър.
И продължиха все в този дух, докато накрая не се появиха и други хора. Сред тях беше и едно момиче с много бледа кожа, боядисана черна коса и лице, което приличаше на мачкана глина.
— Мразя кралици на красотата! — изпищя тя, щом зърна Лола.
— Затвори си човката, Емили! — сряза я Тайър. — Лола е голина!
Мина още време. Тайър пусна музика от седемдесетте, пиха водка и танцуваха странни танци, а Джош записваше всичко на мобилния си телефон. После се появиха още две момчета и едно момиче. Всички бяха високи и красиви като фотомодели, обаче Тайър каза, че не били — били просто разглезените отрочета на някакви богаташи, а богаташите имали такива принципи, че ако децата им не са красиви, веднага се отказвали от тях. Момичето се казваше Франческа и имаше дълги тесни ръце, които непрекъснато движеше, докато говори.
— Хей, не сме ли се виждали вече! — възкликна тя, когато зърна Лола. — На скрийнинга на Никол Кидман?
— Точно така! — изрече гордо Лола, надвиквайки музиката. — Бях с приятеля ми, Филип Оукланд!
— О, обожавам Никол! — въздъхна Франческа.
— Познаваш ли я? — полюбопитства Лола.
— Откакто се помня! Идва още на третия ми рожден ден!
Франческа отведе Лола в банята, за да си освежат червилата. В банята вонеше на влажни кърпи и повръщано.
— Филип Оукланд е много готин — отбеляза тя. — Как се запозна с него?
— Аз съм му асистентка и му правя проучванията — отговори важно Лола.
— Страхотно! — изписка Франческа. — Аз пък навремето излизах с моя учител! Обожавам по-възрастни мъже!
— Аз също — кимна Лола и хвърли поглед през рамо към Тайър и Джош, които се преструваха, че се боксират. Подбели очи, реши, че за днес достатъчно е измъчила Филип и отсече:
— Трябва да тръгвам!
Когато се върна на № 1, завари Филип в кухнята да си налива вино.