Тридесет минути по-късно обядът беше вече във вихъра си.
— Направо се влюбих в телевизионния ти сериал! — изписка една жена, облечена в костюм на пайети, по посока на Шайфър Даймънд, като се приведе през Били, за да я докосне.
Шайфър погледна към Били, намигна му и подхвърли:
— Ами казаха, че никой няма да ми говори за телевизионния сериал! Дори ми обещаха!
Откакто „Майка игуменка“ беше пуснат на телевизионния екран преди три седмици, Шайфър започна да получава покани от всякъде, поради което реши, че нищо не й пречи да се повесели на сцената на нюйоркското висше общество. Всички държаха тя да присъства на събитието им. До този момент вече бе излизала на среща с прочут милиардер, който се бе оказал доста по-интелигентен и приятен, отколкото бе очаквала, ала който след тричасовия обяд бе заявил, че според него двамата не са подходящи един за друг и затова всеки трябва да продължи по пътя си. Беше ходила на среща и с прочут филмов режисьор, който отчаяно си търсеше трета съпруга. Днес обаче бе сложена да седи до Дерек Бръминджър, който беше на шестдесет и три, обръгнал и белязан (както от акне, така и от живота, по мнението на Шайфър) и който преди две години е бил уволнен от поста си на изпълнителен директор на водеща медийна корпорация, за сметка на което обаче получил компенсация от осемдесет милиона долара. Та Бръминджър се бе завърнал наскоро от своето околосветско пътешествие, по време на което се бе опитал да намери себе си, но очевидно се бе провалил.
— Осъзнах, че не съм готов да се оттегля. И че не желая да слизам от сцената. Точно затова се завърнах — бе споделил той. — Ами вие?
— Аз също все още не съм готова да сляза от сцената — се бе съгласила тя.
На съседната маса до Ана-Лиза Райе бе сложен Тайър Кор.
— Сигурно тази работа с поддържането на блогове е много интересна! — отбеляза Ана-Лиза.
— Имате ли някаква представа как се прави? — попита Тайър.
— Не, само мога да изпращам имейли.
— Ами, моята работа я могат всички! И я вършат! — отбеляза Тайър със смесица от презрение и омраза.
— Убедена съм, че не е вярно.
— Напротив! Това е изключително гаден начин да си изкарваш прехраната! — изрече Тайър.
— Има и по-гадни. Например да си адвокат — пошегува се тя.
— Може и да е така — съгласи се Тайър. — Едно време мечтаех да стана писател. А вие? Каква сте мечтали да станете, когато сте била малка?
— Винаги съм искала да бъда адвокат. Нали знаете — веднъж адвокат, винаги адвокат! Поне така казват. Обаче днес се наложи да отида да видя едно произведение на изкуството — уж всички говорели за него. Оказа се, че става въпрос за чифт маратонки и пластмасов динозавър, залепен за бебешко одеялце. За половин милион долара!
— Това не ви ли вбесява? Защото мен ме вбесява! Писна ми да живея в свят на фалшиви ценности!
— Е, може би онова, което за един е бебешко одеялце, за друг е изкуство — отбеляза Ана-Лиза усмихнало.
— Не особено оригинално като мисъл! — отсече Тайър, като изпразваше третата си чаша с шампанско.
— О, аз изобщо не се опитвам да бъда оригинална! — изрече съвсем искрено тя. — На масите около нас е пълно с достатъчно оригинални хора, за да имам претенции да съм като тях! Просто се опитвам да проумея същността на Ню Йорк.
Тогава Тайър си каза, че Ана-Лиза е една от малцината свестни личности, които бе срещал напоследък. Особено по такива събития.
— Ако бяхте емотикон, каква щяхте да бъдете? — попита я внезапно той. — Може би усмихнатото личице?
Ана-Лиза се засмя и отговори:
— По-скоро обърканото. Едно главно „К“ с двоеточие под него.
— Сигурно заради бебешкото одеялце. За половин милион долара. Надявам се, че не сте го купила!
— О, не! — разсмя се тя. — Но пък съпругът ми е решил да си постави гигантски аквариум в апартамента ни!
— А къде по-точно живеете? — запита нехайно Тайър.
— На Пето авеню № 1.
Ясно, вече всичко се изясни. Значи Ана-Лиза Райе е половината от двойката, купила апартамента на госпожа Хаутън. От което следваше, че съпругът й е Пол Райе — някакъв мизерен хеджфондър, който е само на тридесет и две, а вече притежава милиони! За покупката бе съобщено на страницата за недвижими имоти на „Ню Йорк обзървър“.