— О, Боже — спря да чете Ногучи. — Ето едно от имената, които търсиш…
— Дай да видя! — изгарящ от нетърпение, Сано грабна свитъка от ръцете му и зачете:
Сред воините, които придружаваха Хидейоши, бяха главният командващ войската му Ендо Мунецуго и генерал Фудживара — най-верният васал на владетеля Ода. Те убиха Акечи и разгромиха армията му, за да отмъстят за коварната смърт на Ода. И тогава, на върха на славната им победа, генерал Фудживара внезапно обърна армията си срещу Ендо Мунецуго. Сам се хвърли в бой с двата си меча, чиито ефеси имаха формата на човешки черепи, подложи на сеч войските на Ендо и осея с трупове пътя си. Тези двама съюзници бяха станали непримирими врагове, защото…
От това място нататък за нещастие ръкописът бе мухлясал и скъсан. В следващите листове на свитъка вече не се споменаваха генерал Фудживара, Ендо Мунецуго или Араки Йоджиемон. Сано трескаво прерови и другите свитъци в сандъка, но не намери никакви други пасажи за тримата воини.
— Мисля, че видях нещо ето тук… — обади се Ногучи и бръкна досами дъното на сандъка, откъдето извади един-единствен лист със сведения за събитията, развили се година и половина след това.
„Киото. Ден двайсети от дванайсетия месец. Вали обилен сняг и духа пронизващ вятър. Към полунощ генерал Фудживара и трийсетина от воините му се отправят към къщата на Араки Йоджиемон. Разбиват дебелите греди на портата с голям чук. Половината от хората му се изкатерват по страничните и задните зидове на имението. Генерал Фудживара повежда останалите на пряка атака, нахлувайки през портата като легион от мъстящи богове.
Васалите на Араки се събуждат от сън и се хвърлят в жестока битка с воините на генерал Фудживара. Трошат се стени, разкъсват се прозорци, събарят се греди. Плиска кръв и викове пронизват нощта. Но макар че воините на Фудживара се сражават смело, уви, врагът многократно ги превъзхожда и те не успяват да се доберат до личната спалня на Араки. Принуден да се оттегли, генерал Фудживара бяга и се отървава на косъм. Той се заклева да отсече главата на Араки, но така и не успява да изпълни клетвата си. Следващия месец се разболява и умира…“
— Генерал Фудживара явно е имал карез както на Ендо, така и на Араки — каза Сано замислено. — Може ли Убиецът Бундори да е някой от потомците му, който е възобновил враждата, убивайки наследниците на фамилиите Араки и Ендо?
— Но защо сега, след толкова години? — попита Ногучи, а бръчките по челото му се качиха чак на скалпа.
Сано се замисли.
— Може би никой от синовете на Фудживара не го е било грижа за враждата дотам, че да излага на риск собствения си живот, извършвайки убийство, а днешният потомък на Фудживара е по-смел от предшествениците си или притежава по-силно съзнание за синовен дълг…
— Възможно е. Но какво оскърбление може да е предизвикало такава реакция, и то след повече от сто години? Какво са сторили Ендо и Араки, че да заслужат вечната омраза на клана Фудживара?
Сано прокара ръка по свитъка, сякаш да изтръгне от там отговорите. Без тях теорията му губеше смисъл и не даваше обяснение, защо някой би искал смъртта на Кайбара и Тозава. Но хрониките не предлагаха никакъв убедителен мотив и не разкриваха причината за изпокарването на съюзниците.
— Трябва да открия потомците на Фудживара, които живеят в Едо или наоколо — каза Сано. — Те са главните заподозрени за убийствата. Ще ми помогнете ли в диренето?
Ногучи се сви плашливо, но скоро очите му заблестяха:
— Трудна задача… Трябва да се разгледа потеклото на всеки от клановете, после да се издирят регистрите от преброяването на населението в министерството на храмовете и гробниците, а после… О, Боже! — архиварят потри ръце, изгарящ от нетърпение.
Сано се усмихна с облекчение и любов. Тръпката от лова бе надвила страха на Ногучи от Янагисава.
— Зная, че искам много, но можете ли да ми подготвите имената до утре? — попита Сано и стана да си върви. — Хората са изложени на риск…
С озарено от усърдие лице Ногучи изпъна възпълното си тяло и отвърна:
— Всичко ще е готово! Стига да е в рамките на човешките възможности!
Ногучи тръгна да го изпрати на вратата и за първи път, откакто бе започнал разследването, Сано почувства пламъка на сигурността. Най-после правеше стъпка напред и можеше да докладва за напредъка си на шогуна в утрешното съвещание на съвета на старейшините. Само съжали, че непредвидените събития му бяха попречили да се види с Аой.
При портата Ногучи рече:
— Гамбате кудасай, дерзай и успех! Но знай: Янагисава ще се опита всячески да ти попречи. А шогунът не понася провали и ще се разграничи от теб. Може отново да се окажеш ронин… или още по-лошо — понеже Сано не отговори, Ногучи продължи: — Понякога да търсиш истината, е опасно, но още по-опасно е да я откриеш. Опасявам се, че този път ти ще страдаш достатъчно, за да запомниш това завинаги. Лека нощ, Сано сан.