— Ето! — възкликна той и посочи на север. — Виж! Без да губят повече време, се отправиха натам. Ледена вода бе наквасила дрехите им до коленете, а копитата на конете бяха полепнали с кал. Най-после, след близо час газене из блатата, се озоваха на твърда земя точно където два обрасли канала се сливаха в един по-широк. На около двеста крачки по-нататък се мержелееше постройката, която бяха видели. Метнаха се върху седлата и бързо изминаха разстоянието до къщата.
Оказа се минка, селска колиба, оградена с кирпичен зид, зад който се виждаше и порутен хамбар. Имаше три етажа, включително таван, и малки, препречени с решетки прозорци. Сано слезе от коня и въздъхна дълбоко, разпознавайки вече описаната картина.
— Виж покрива — каза той на Хирата. — Не ти ли прилича на самурайски шлем?
Направен от напластена рошава слама, покривът извиваше рязко навън между първото и второто ниво в странични крила, които напомняха наушници на самурайски шлем. От втория етаж нататък се издигаше полегато над тавана, след което се заостряше до един-единствен връх. Външните греди се пресичаха, образувайки издадености, подобни на рога, увенчаващи генералския шлем. Но мястото изглеждаше напълно необитаемо, изоставено от цяла вечност.
Хирата се изкашля неловко и каза:
— Сумимасен, простете, сосакан сама. Ако тази къща е притежание на убиеца, регистрите за собственост биха могли да ни разкрият самоличността му.
Сано погледна помощника си с неизпитвано до този момент уважение.
— Добра идея — похвали го той. — Ако не го заловим тази нощ, щом се върнем в града, ще проучим регистрите. А сега нека огледаме наоколо.
Завързаха конете си от вътрешната страна на зида и обиколиха имота. Зад къщата попаднаха на обрасла пътека, която вероятно водеше към града. По нея нямаше скорошни следи от копита или стъпки — явно отдавна никой не бе минавал оттам.
— Да влезем вътре — предложи Сано.
От дисагите си взеха свещи и кибрит и прекосиха застланата с каменни плочи пътека към входната врата. Къщата не беше заключена, но по всичко личеше, че отдавна тук не бе стъпвал човешки крак. Запалиха свещите си и предпазливо влязоха вътре.
Трепкащите пламъчета осветиха едно-единствено просторно помещение с пръстен под и неизмазани стени. Гредите, които крепяха горните етажи, бяха опушени от някогашни огньове в глиненото огнище. Помещението беше празно, почти толкова студено и влажно, колкото и навън, без каквито и да било признаци, че е било обитавано скоро. Сано бе обзет от съмнения.
— Може би използва някоя от стаите на горния етаж — Хирата бе застанал в подножието на една паянтова стълба, водеща до квадратен отвор в тавана.
Сано огледа стълбата. Покатери се на втория етаж и се озова в малко празно помещение, вероятно спалня, с дъсчен под и малък прозорец. През прокъсана хартиена врата се стигаше до други две стаи, а вита стълба отвеждаше до таванското помещение. Сано изчака Хирата да се появи през отвора.
— Претърси стаите, а аз ще огледам тавана — нареди той и се качи по втората стълба. С глава и рамене в таванското помещение, той спря и вдигна свещта, за да огледа подобното на шатра пространство.
На пода дървените греди образуваха изкусен рисунък от пресичащи се ивици. Таванът се издигаше скосен нагоре към върха на покрива. От сламата между гредите долитаха скърцане и шумолене — горе беше пълно с гадини. Сано пристъпи предпазливо напред и в отсрещния край на помещението забеляза купчина предмети. Внимателно се отправи натам, но внезапният му силен писък раздра тишината. От сламата бе скочил огромен плъх, който тупна в краката му. Сано извика от изненада и неволно отскочи назад. Стъпи вън от гредата и краката му с трясък пропаднаха в не подсиления таван на стаята отдолу. Мъчейки се отчаяно да се задържи при пропадането, разпери ръце и усети силна болка, когато лактите му се закачиха за гредите около направената от него дупка.
— Сосакан сама — извика Хирата някъде отдолу и затича към него. — Какво стана? Ранен ли сте?