— Единственото ми желание е да ви служа, господарю — много добре знаеше, че при най-малкия признак на негодувание ще бъде изхвърлен от замъка, лишен от положението на театрална звезда и изпратен в някой западнал крайпътен бордей.
Янагисава въздъхна с облекчение. Момчето не се страхуваше истински. Цялата сцена бе разигравана и преди. Шичисабуро изпълняваше ролята си с професионална вещина, правеше онова, което очакваха от него, и точно това най-много се услаждаше на Янагисава. Откакто опита секс с актьора, дворцовият управител вече не проявяваше интерес към пажовете от крепостта — те бяха неопитни селянчета, които само хленчеха и даже понякога се оплескваха от страх.
— Обърни се — нареди той. Щом Шичисабуро се завъртя, Янагисава усети как възбудата нахлу в слабините му. Въздъхна отново. Доста по-късно разбра, че използването на момчета е нещо обичайно и при останалите даймио. Но когато поотрасна и възмъжа, нещо го принуди да изиграе отново тази първа среща с владетеля Такей. Ненаситен в своята младежка похот, Янагисава бе спал и с мъже, и с жени, заедно и поотделно, в безброй пози. Но нищо не го задоволяваше така, както следването на този първи сценарий, който вече се бе превърнал в ритуал. — Поканих те тук, защото разбрах, че си бил най-усърдният сред пажовете ми — каза на момчето. — И затова искам да се опознаем.
Отговорът на Шичисабуро бе незабавен и искрен:
— Не съм достоен за вашето внимание, господарю! — и момчето засия от щастие, че е отличено и похвалено. Като истински актьор Шичисабуро умееше да се изчервява, когато пожелаеше.
Сърцето на Янагисава заби учестено и слабините му пламнаха от желание.
— Смятам да те направя свой личен помощник. Ти ще ми служиш, а аз… — дворцовият управител спря, за да се наслади на набъбващата си възбуда — ще те науча на толкова нови неща…
— За мен ще бъде чест да се уча от вас, господарю! — Шичисабуро изрецитира репликата си с убедителен плам.
— Тогава да започнем първия урок незабавно — Янагисава се приближи до момчето, опивайки се от собствената си власт. Така бе постъпил навремето и владетелят Такей. — Опознаването на човешкото тяло е много важно за усъвършенстването на бойните изкуства… — заговори Янагисава и бавно развърза пояса си. — Ще използвам моето тяло като пример при обучението ти — одеждите му се разгърнаха и откриха безупречните форми на мускулестия му гръден кош, изваяните му силни нозе и твърдата изпъкналост под стегнатата препаска от бяла коприна. После с ритуален жест разви препаската си и я остави да се свлече на пода. Пое в ръка втвърдената си мъжественост и подкани Шичисабуро да го огледа внимателно: — Виж колко е голям, колко е могъщ… — младежът се втренчи в органа му като хипнотизиран. Някога по същия и начин бе гледал и самият Янагисава. Дълго време владетелят Такей го бе пазил само за себе си, но когато му се насити, всичките му васали се изредиха да опитат секс с младия паж. — Това — продължи замаян дворцовият управител — е мъжествеността в нейната най-прекрасна форма… — след първата си среща с владетеля Такей младият Янагисава бе плакал цяла нощ.
Чувстваше се безкрайно унизен и само стоицизмът на самурайското възпитание му даде сили да изстрада унижението и болката от наложеното насилие. Постепенно младежът прозря как да се възползва от слабостта на господаря си към него, и бързо се издигна до поста главен паж. Природната му интелигентност му даваше възможност да поема задължения, които обикновено се поверяваха на опитните слуги. За няколко години Янагисава мина през всички длъжности от йерархията и на двайсет и две вече бе успял да стане любимец на бъдещия шогун Цунайоши. — Това е славата и могъществото, към които трябва да се стремиш… — сега дворцовият управител се премести по-близо до Шичисабуро. — Докосни ме, момче… — той потръпна от удоволствие, когато нежните ръце на самурая погалиха члена му и помилваха тестисите. Шичисабуро бе доста сръчен; отдавна бе преодолял непохватността и сковаността си.
Но не така изкусен, както Янагисава беше с шогуна!
Токугава Цунайоши — слаб, доверчив, чувствителен — лесно изпадна под влиянието на Янагисава. Зависеше изцяло от съветите и прищевките му. А когато го провъзгласиха за шогун, той веднага назначи фаворита си за дворцов управител.
Ето че най-после Янагисава разполагаше с огромна власт — той прибираше данъците от даймио, от васалите и слугите на Токугава и от всички, които търсеха благоволението на шогуна. Състоянието му нарастваше. Но парите не бяха достатъчни. Янагисава жадуваше за още по-голямо богатство и за още по-високо положение. Искаше той самият да стане даймио и да има собствени земи. Копнееше да властва над онези, които някога бяха негови господари. Мечтаеше завинаги да се отърси от страха, че своенравният шогун може внезапно да го лиши от благоволението си и да го насочи към някой друг, като например омразния Сано Ичиро. Готов бе на всичко, за да постигне абсолютната власт.