— Прочетете най-новото! След като отне живота на знатен хатамото, на безименен ронин и на беззащитен ета, Убиецът Бундори не се посвени да отсече главата и на Божи човек!
Сано знаеше, че хаосът в града се засилва: осем самураи бяха убити в пиянски дуели само през изминалата нощ, а двайсет селяни останаха ранени или осакатени след тежка улична схватка. Отново се сети за Аой и в душата му припламна гняв. Защо го бе подвела, защо го бе излъгала? При всички тези шпиони в Едо и куп хора, които искаха разследването му да се провали, нима бе допуснал грешка, че се довери на една непозната? Трябваше на всяка цена да се срещне с Аой и да потвърди или да отхвърли черните съмнения, които го измъчваха. Но сега му предстоеше да се заеме с по-неотложни проблеми.
Днес следобед трябваше да иде на уречената миай, а дотогава да разследва поне единия от четиримата заподозрени. При това великолепно си даваше сметка, какви трудности го очакват при разпитите на такива изтъкнати личности, като Мацуй Минору, Чуго Гичин, Отама и Янагисава. Общественото им положение им гарантираше солидна закрила от закона и при евентуален съд щеше да се вярва повече на техните думи, отколкото на неговите. Не можеше да ги прати в затвора и с мъчения да изтръгне от тях истината, както се постъпваше с обикновените престъпници. Длъжен бе дебело да подплати с безспорни доказателства всяко обвинение, което реши да им отправи, а разполагаше с твърде оскъдно време, за да планира и да осъществи безупречно действията си. Затова избра стратегия, основаваща се по-скоро на чувства и интуиция, отколкото на целесъобразност и логика.
Реши на първо време да не се занимава с Отама, която даваше най-малко основания за подозрения. Като началник на дворцовата охрана Чуго Гичин на практика бе с по-висок чин от Сано, а Бушидо строго забраняваше опълчване срещу вишестоящ. Колкото до Янагисава, усилията му да осуети разследването говореха за вина и гузност, но само при мисълта, какви препятствия трябваше да преодолее, за да го докаже, принудиха Сано да запрати образа на дворцовия управител в най-отдалеченото кътче на съзнанието си. Оставаше му единствено Мацуй — най-лесният и достъпен за разследване.
Затова сега се бе запътил към най-представителния магазин на Мацуй. Възнамеряваше умело и дискретно да разпита персонала къде е бил търговецът по време на убийствата. А ако усилията му се окажеха неуспешни, щеше да се наложи да разследва Чуго и Янагисава. Припомни си какво знаеше за Мацуй — поколения наред дедите му бяха живели скромно като низши самураи в Канто. После, преди трийсетина години, младият и амбициозен Минору станал глава на семейството, отказал се от ранга си на самурай и навлязъл в търговията. Първо отворил малка пивоварна за саке недалеч от храма Исе. Скромният успех засилил апетита му и той преместил бизнеса в Едо, където подхванал и търговия с платове. Отворил галантериен магазин в Нихонбаши, който му спечелил цяло състояние, но и много врагове. От няколко години насам Мацуй Минору използваше рекламата като революционно средство в продажбите. Служителите в магазините му посрещаха еднакво радушно както дребните клиенти, така и слугите на богатите даймио. Цените му бяха твърди и не подлежаха на договаряне; искаше парите в брой и веднага, а не в края на годината. В замяна на това клиентите му плащаха с двайсет процента по-малко от другите. Всички тези практики вбесиха конкурентите му и за да избегне враждебността им, Мацуй измести магазина си в Шуруга. Освен това той бе собственик на по-голямата част от националната корабна компания, притежаваше няколко оризови плантации и бе един от трийсетимата основни кредитори на държавата. Работеше също като финансов съветник на Токугава и на няколко от най-изтъкнатите даймио, които смятаха, че да се занимават с парични проблеми, е под достойнството им на самураи. Мацуй бе спечелил още куп пари от посредничество и лихварство и сега, на петдесетгодишна възраст, бе най-богатият и може би най-известен жител в Япония без благородническа титла. Заради завидното си материално състояние имаше самурайската привилегия да носи мечове. И може би с тях бе убил четирима души?
Сано стигна до „Хинокия“, слезе от коня и го върза за една от украсените с дърворезба колони пред магазина. Вратите стояха широко отворени и разкриваха изобилието от стоки вътре. По индиговите завеси на входа висяха хартиени фенери с изписани на тях реклами: „Памучни и копринени платове“, „Модерна конфекция“, „Достъпни цени!“