Глава 27
Отама — единствената жена потомка на генерал Фудживара и последната заподозряна в списъка на Сано, живееше в район Хибия южно от крепостта. Сано го знаеше още от времето, когато работеше като полицейски началник, но сега, в утрото след нощта, прекарана с Аой, той яздеше през познатите улици с усещането, че се е озовал в някакъв нов свят.
След бурните страсти двамата до сутринта си говориха за семействата, за детството и училищните години, за любимите си храни, предпочитани забавления, хора и места — неща, които влюбените, току-що открили се един за друг, толкова обичат да споделят.
Едва когато се разделиха пред входната врата на къщата му, той осъзна какво му бе дала Аой — сила и увереност и не на последно място — напълно възстановено от раните тяло. Тази сутрин бе закусил с апетит и сега можеше да язди без особена мъка.
За първи път Сано изживяваше въодушевяващото чувство на любовта и сега съзерцаваше града с други очи. Гъмжащите улици му принадлежаха, а също и къщите, магазините, крепостта, зелените хълмове в далечината, пълноводната кафява Сумида и безкрайният небосвод. Топлото слънце, леките подвижни облаци, свежият буен вятър, цъфтящите вишневи дръвчета — всичко съответстваше на новия пролетен сезон на душата му. Вярваше, че може да подчини света на волята си, да предопредели изхода от разследването и да освободи Едо от хватката на ужаса. Щеше да открие убиеца и да изпълни обещанието към баща си. И да намери начин двамата с Аой да останат заедно завинаги. Късметът му вече бе проработил. Полученото от Хирата съобщение тази сутрин гласеше: „Снощи Мацуй си отиде право у дома, но имам нова следа. Нека се срещнем в полицейското управление по пладне.“
Сано наближи дома на Отама и изостави мислите за Аой, за да си припомни какво знае за последния заподозрян Отама. Някога тя бе най-известната юна, куртизанка в обществените бани в Едо, където проституцията процъфтяваше, независимо че законът официално я ограничаваше само в квартала на удоволствията, Йошивара. Несравнима красавица, Отама привличаше във „Водна лилия“ многобройна първокласна клиентела. А преди десетина години стана причина за грандиозен скандал, разтърсил цяло Едо.
Сано бе чувал да разправят, че по онова време осемнайсетгодишната Отама обсебвала съзнанието на десетки изтъкнати мъже — богати търговци, видни самураи и даже заклети свещеници. Любовните й истории се възпяваха в популярни песни. Крехкото момиче с весела усмивка стигнало върха на славата си, когато спечелило покровителството на богатия инспектор по пътищата Мимаки Тейносуке, трийсет и две години по-възрастен от нея. Обществото следяло развитието на любовната история с жадно любопитство. Всички обсъждали подаръците, с които Мимаки я засипвал, поетичните му любовни писма; как пренебрегвал съпругата си, семейството и работата, докато прекарвал часове наред с Отама в частните стаи на „Водна лилия“; големите суми, които плащал за тази привилегия. Било сигурно, че огромната им любов ще завърши с трагедия, задължителна за незаконните връзки.
Сано спря пред голямата представителна къща на пенсионирания вече инспектор по пътищата, заобиколена с необичайно висок зид. Съобщи името и титлата си на охраната при портата и добави:
— Бих искал да направя официално посещение при господарката Отама.
Стражът отвори портата, размени две-три думи с някого отвътре и я затвори отново.
— Моля, изчакайте, докато молбата ви бъде предадена на господаря Мимаки.
Сано слезе от коня и зачака, като в същото време си спомняше как бе завършила историята между Мимаки и Отама. „Водна лилия“ бе унищожена от пожар. Мимаки изпратил семейството си да живее в провинцията и взел Отама в дома си за държанка. Според слуховете се отнасял към нея като към императрица — предоставял й всичко, което пожелаела. Отама не работела; слуги чакали в готовност да изпълнят всяка нейна заповед. Ревнив заради красотата й, която държал да запази единствено за себе си, Мимаки избягвал обществото. Ако пристигнел някой неизбежен посетител, той поставял параван пред нея, за да я скрие от чужди погледи. Великата любовна история с щастлив край престанала да привлича хорското любопитство и никой не бе чувал нищо за Отама от много години насам. Сано се запита как ли изглежда сега несравнимата красавица. А и кой би предположил, че във вените й тече кръвта на такъв велик воин, като генерал Фудживара?
Портата се отвори. Слугиня на средна на възраст, вероятно икономката, се поклони на Сано:
— Моля, заповядайте след мен.