— Кои са те? — прекъсна я Сано, потискайки нетърпението си. За заподозряна в убийство тя изглеждаше твърде пряма. Блъф ли бе това? Само ако можеше да я види!
— Тези мъже са обвързани с мен чрез общата ни история — поясни Отама. — Зная мотивите им по-добре от всеки друг. И тримата са ми братовчеди: Чуго Гичин, Мацуй Минору и Янагисава Йошияцу. Предполагам, вече сте се срещнали с тях?
— Да — отвърна Сано предпазливо.
— Бях сигурна, че подозирате братовчедите ми, щом дойдохте и тук. Но доколкото знам, все още не сте арестували никого, което означава, че не разполагате с доказателства срещу тях. И с мотив. Нали?
Някогашната юна бе не само очарователна, но и интелигентна. Сано не виждаше смисъл да отрича очевидното.
— Да — призна той. Реши да остави разговора да върви в избраната от нея посока и да се надява, че сама ще му даде някакви признаци за вина или невинност.
Бълбукащият й смях извика в представите му картина на буен поток:
— Тогава аз с искрено удоволствие ще ви предоставя поне част от онова, което ви е нужно, за да пратите Убиеца Бундори на смърт! — тя замълча за миг, после продължи с леко помрачен глас: — И така… Корените на убийствата се крият в събития от преди повече от сто години…
Най-после потвърждение на неговата теория, макар и от противоречив източник — бивша проститутка, потомка на Фудживара и пряко заподозряна в убийство.
— Имате предвид набезите на генерал Фудживара срещу клановете Араки и Ендо — подсказа той.
Но сянката на Отама зад паравана поклати глава:
— Не, сосакан сама. Говоря за убийството на Ода Нобунага.
Смутен, Сано каза:
— Но нали враждата е възникнала след смъртта на Ода… В архивите нищо не подсказва, че става въпрос за нещо повече от съвпадение…
Отама се засмя отново:
— Сосакан сама, човек с вашата интелигентност би трябвало да знае каква огромна част от историята изобщо не се описва. Онова, което ви разказвам, не идва от плесенясалите стари ръкописи, а от тайна легенда, която се предава от баща на син в семейството ни още от времето на генерал Фудживара, та чак до наши дни. Нашият праотец е атакувал Араки и Ендо като отмъщение заради участието им в убийството на Ода Нобунага.
Сано реагира незабавно:
— Само че не Араки и Ендо са убили Ода, а Акечи Мицухиде. Той е виновникът за смъртта на Ода. Фактите са документирани и категорични…
Отама го прекъсна строго:
— Според легендата на рода Акечи не е действал сам. Араки и Ендо са заговорничили с него да убият Ода, тъй че техните господари Токугава и Тойотоми да заграбят властта. А, вече чувствам колебанията ви, сосакан сама. Но дори и в архивите има факти, които потвърждават легендата. Като този например, защо Ода е бил сам в онзи храм в нощта на смъртта си, придружаван едва от шепа хора?
— Защото съюзниците му Хидейоши и Йеясу по това време са били далеч — отвърна Сано. — Йеясу е бил на почивка в Сакай, а Хидейоши се е сражавал с клана Мори в крепостта Такамацу и е помолил Ода за подкрепление, което му е било изпратено незабавно… — гласът му изведнъж секна, когато прозря връзката, пропусната или подмината от историците.
— Да! И по този начин генерал Тойотоми е лишил Ода от охраната му — довърши Отама вместо него.
— Но дали в действителност Хидейоши се е нуждаел от подкрепление? И защо Йеясу е отишъл на почивка точно в онзи момент? Съвпадение ли е било, че и двамата съюзници на Ода са отсъствали, когато той е имал най-голяма нужда от тях? Пък и защо му е било на Акечи да убива най-могъщия владетел в страната, който е имал такива силни съюзници? Какво би могъл да спечели?
Слисан от тази нова версия на историческите събития, Сано повтори обичайния отговор, но и сам се убеди колко абсурдно звучеше сега:
— Отмъщение. Защото Ода бил взел тъщата на Акечи като заложница за неговото добро поведение. Освен това Ода осмял Акечи пред другарите му, подиграл се с него и го ударил с бойното си ветрило по главата…
— О, сосакан сама. Такива глупави причини! — разсмя се весело Отама. Сано си я представи как се задява гола във вана с някой клиент сред облаци пара. — А защо Акечи е останал в Киото след убийството, вместо да побегне, за да спаси живота си?
— Искал е да спечели подкрепата на съюзниците на Ода… — отвърна Сано с по-голяма увереност.
Отама му възрази: