Глава 30
Когато се прибра същата вечер, Сано бе толкова разбит, че едва се движеше. Болката го бе сковала като стегната броня и при портата едва не падна от коня. Със сетни сили прекоси двора и влезе вкъщи. Рухна по очи в коридора, благодарен, че никой не го вижда. После чу тихи стъпки, които се приближаваха по коридора. Вдигна поглед и съзря до себе си Аой. Прекрасното й лице бе помрачено от тревога.
— Приготвила съм ти лековита вана — каза тя. — Ела!
Силните й ръце му помогнаха да се изправи на крака и го подкрепиха нататък по коридора. Сано бе изнемощял от напразните усилия да установи дали някой от заподозрените е бил забелязан в аптекарския район, около жилището на ета, в Йошивара и в храма Зоджо около времето на убийствата. Сега трябваше да разбере дали Аой бе открила тайнствената непозната. Но болката го надви и той се остави Аой да го отведе до спалнята му, където под голямата кръгла вана гореше стъкнат с въглища огън. От сгорещената вода се издигаше пара, наситена със сладникаво тръпчивия аромат на непозната за Сано билка. Той се съблече и видя, че синините по тялото му са потъмнели. Постепенно радостта му, че е с Аой, премина в недоумение, защото, докато му помагаше да се изкъпе, докосванията й бяха нежни, но безлични. Тя не говореше и избягваше да среща погледа му. От интимността им предишната вечер нямаше и следа.
— Какво се е случило? — попита.
Тя само сви рамене. Той впери поглед в лицето й с нарастваща тревога. Шестото му чувство долавяше някаква излъчваща се от нея опасност и вроденото му недоверие към нинджа отново надделя: — Нещо се е случило, Аой. Кажи ми какво има?
— Нищо — отвърна тя припряно.
Сано реши да налучка:
— Не си могла да разбереш коя е непознатата от храма?
— Напротив — гласът й бе рязък и дрезгав. — Мадам Шимизу, омъжена за търговец на ориз от Едо. Сега живее в лятната вила на съпруга си — Аой описа на Сано как изглежда жената, и му обясни как може да се стигне до вилата.
— Благодаря ти, Аой — отвърна Сано. — Утре сутринта ще разговарям с мадам Шимизу.
— Какво научи днес? — неуверено попита Аой.
Сано й разказа, като през цялото време се чудеше защо се бе променила.
— Историята на Отама засилва мотива на Янагисава — приключи той. — Глигана също свърза убиеца с него. В същото време не открих никакви улики срещу Чуго или Мацуй…
— Значи скоро ще арестуваш дворцовия управител?
Сано не одобряваше наивната й припряност.
— Не и преди да разполагам с твърди доказателства за вината му.
Макар че тя не помръдна, той усети как тялото й се отдръпна от него. Очите й потъмняха от разочарование. Можеше да й прости, че желае падението на Янагисава и собственото си освобождение, но не можеше да отрече болката от мисълта, че й двете са постижими единствено с цената на собствения му живот. В неловкото мълчание Сано изведнъж проумя причината за поведението й. Тя бе размислила. Осъзнала бе колко неразумно е да му помага, и бе съжалила. Ужасена за семейство си, искаше да прекрати връзката им, но се страхуваше да не го нарани. Обзе го безкрайна тъга. Знаеше какво трябва да направи, но мисълта да я отпрати бе непоносима. Изненадващо и за самия себе си каза:
— Баща ми уважаваше древната самурайска практика, според която родителят трябва да запознае синовете си с явлението смърт, за да ги подготви така, че като пораснат, да не се страхуват от нея и да желаят да умрат в битка за своя господар. Когато станах на пет години, татко започна да ме води по погребения и кремации. Щом навърших шест, помоли свещениците в храма Зоджо да ме оставят по цели нощи сам на гробището. На седем ме заведе на мястото за екзекуции да гледам разлагащи се трупове и отсечени глави. И така, докато станах на петнайсет, възрастта за възмъжаване. Често ми казваше: „Самураят трябва да помни, че негов дълг е да умре за своя господар. Не бива да изпитваш или да показваш страх от смъртта.“ — Сано се засмя мрачно. — Част от урока разбрах и усвоих. Никога не съм показвал, че се страхувам. Така и не признах, че след погребенията потъвах в кошмари, а нощите на гробищата бяха най-дългите в живота ми. С никого не съм споделял, че след всяко отиване до мястото за екзекуции, се къпех дълго, за да отмия духовното оскверняване, което смятах, че ще ме убие. Никога досега не съм издавал колко много се страхувам от смъртта… — Сано си наложи да спре. Ето че отново Аой бе провокирала у него потребността да разкрие мислите си! Но не това искаше да й каже! Въздъхна и продължи: — Аой, дълг на самурая е да отрича страха и да приема смъртта. Но ти не си длъжна да рискуваш своята безопасност и безопасността на семейството си. Не искам от теб да правиш жертви, за които никога няма да мога да ти се отплатя… — със следващите си думи Сано сякаш изтръгна част от душата си: — Ти си свободна да си вървиш. Кажи на Янагисава, че съм отказал да те видя. Никога няма да разкрия онова, което си направила за мен. Обещавам!