Дочул отпред изненадани гласове, Робърт извърна поглед от Хъмфри, за да разбере причината. Пред тях хълмът се спускаше рязко надолу към долина, където дърветата се издигаха в непробиваема преграда от голи клони на върби и ясен, дебели тисове, бодлива зеленика и високи борове между тях. Тя заприлича на Робърт на Селкъркската гора, която се простираше като огромно тъмно петно от шотландската граница до Карик на запад и Единбург на изток. От всички страни на долината като вълни се издигаха хълмове. Гъстата гора стигаше почти до върховете им, където отстъпваше пред скалисти хребети. Гледката на гора, която се губи в зеленикава мъгла в далечината, беше твърде впечатляваща, но още по-поразителна беше широката просека, прокарана право през нея. Беше като разсичаща я сива рана, следваща очертанията на терена, и нейната пустота контрастираше рязко със зелените лесове, които покриваха по-голямата част на кралството Гуинед.
Тук, простряло се пред очите му, беше доказателството за един невероятен труд.
— Може би не до Великден — каза тихо Хенри, загледан с присвити очи в хоризонта.
Мъжете слязоха от конете и се пръснаха между дърветата по билото на хълма, за да освободят място на другите, които идваха отзад. Слугите вадеха храна и пиене за рицарите, а конярите се погрижиха за конете — затягаха колани и наместваха седла. След като остави Хънтър на грижите на Нес и стюарда си да разпредели между тях храната, Робърт изпъна крака и изпи чаша бира. Видя наблизо Джон де Варен и граф Линкълн да разговарят оживено с двама мъже в жълто-червени кожени брони. Когато Робърт забеляза извезаните на гърдите им златни кръстове, интересът му се засили. Мъжете носеха отличителните знаци на графа на Уорик, чийто отряд беше напуснал Честър преди този на Варен. В него беше жената на Уорик, синовете му и дъщеря му Хелина.
Това, че най-високопоставените водеха със себе си семействата си, не беше нещо необичайно. Никой не знаеше колко дълго щеше да продължи походът. Благородниците дължаха на Едуард само четиридесет дни служба, но обикновено след този период се сключваха нови договори и никой барон не се осмеляваше с лека ръка да изостави краля по средата на една война, каквито и да бяха правата му. Жените и децата щяха да бъдат настанени в Конуи заедно с готвачи, шивачи, лекари и свещеници. Войската се придружаваше и от други, непоканени от никого, но добре дошли за мнозина хора. Сред тях имаше монаси, продавачи на индулгенции, музиканти и проститутки, за които армията беше подвижен източник на пари.
Джон де Варен спря да говори и се огледа. Видя внука си и му кимна да се приближи заедно с Робърт и Хъмфри.
— Какво има, сър? — попита Хенри, когато тримата наближиха.
— Ариергардът на Уорик е забелязал дим в гората отпред. Техният отряд бил стигнал много далече пред тях, за да се връща и да предприема разузнаване, затова неговите съгледвачи са ни изчакали. Искам да хвърлиш едно око, Хенри. — Варен кимна към Хъмфри и Робърт. — Идете с него. Вероятно са бракониери или разбойници. Но не сме много далеч от Денби, където е бил нападнат Линкълн.
Графът мрачно кимна.
— Бунтовниците погубиха много от хората ми. Те са голяма сила, повечето са въоръжени с копия, но някои използваха и къси лъкове.
— Трябва да сме благодарни поне на тази милост — промърмори Варен. — Пембрук е изправен пред мъжете на Гуинед и техните дълги лъкове. Бог ми е свидетел, че няма по-смъртоносно оръжие от лъковете — каза той и се обърна към внука си: — Докладвай ми, каквото откриеш, Хенри. Ако врагът е тук, ще го нападнем. Не искаме някой да препречи пътя ни за връщане към дома.
След като изслушаха съгледвачите на Уорик, които описаха къде бяха видели дима, тримата се върнаха при хората си. Когато Робърт му обясни задачата, Едуард започна да мърмори, но допи на един дъх чашата си и се метна на седлото заедно с тримата рицари и единадесетте оръженосци, които съставляваха групата на Робърт. Нес разгърна пряпореца на Робърт и групите от общо четиридесет и осем души преминаха на коне през тълпата от войници, за да излязат на прокараната от дървосекачите просека, която прорязваше покритата с гори долина.