Хенри насочи коня си към един от заслоните и разсече лекия покрив от преплетени клони с меча си. Покривът се срути под дъжд от стръкове папрат и листа. Вътре голата земя беше покрита с опърпана еленова кожа. Наведе се и заби меча си в мръсно, парцаливо наметало, сгънато върху кожата, повдигна го с върха и го захвърли с погнуса настрани.
Хъмфри слезе от коня и отиде при огъня. На тревата се търкаляха две дървени купи, а до един пън имаше огромен железен казан. Наведе се, вдигна една от купите и я помириса, а после направи гримаса и я захвърли настрани.
— Сигурно са ни чули, че идваме — каза той, като се изправи и погледна към Хенри. — Робърт беше прав. Трябваше да продължим пеш, когато видяхме елените.
Робърт беше останал на седлото и се оглеждаше наоколо. Ако не беше добре поддържаният огън, би казал, че тук от доста време не е имало хора.
— Не ми прилича много на лагер.
Хъмфри се огледа, но вниманието му беше привлечено от един от рицарите му.
— Сър, бихме могли да ги последваме в гората. Да се опитаме да ги проследим.
Някои от хората на Хенри бяха слезли от конете и ровеха из заслоните, за да проверят дали там няма нещо ценно.
Хъмфри поклати глава и се вгледа в ограждащите ги дървета.
— Можем да ги търсим с дни и пак да не ги намерим.
Робърт подкара Хънтър към копията, които стърчаха в калта недалеч от заслоните. Дръжките им бяха нащърбени от употреба, а там, където мъжете са ги държали, дървото беше гладко и лъскаво. Хвана едно и го изтръгна от земята, като се чудеше защо собственикът му го беше оставил. Из калта се виждаха още дупки, от които са били изтръгнати други копия, както и следи от стъпки, но по-голямата част от почвата беше скрита под купища папрат. Робърт оглеждаше внимателно сухите стръкове папрат и забеляза, че по краищата им нещо лъщи. Вгледа се по-отблизо и видя някаква смес, която покриваше листата. Беше лепкава и миришеше на животинска мас. Извърна глава, като предположи, че стръковете са били използвани за изтриване на мазнината от казана за готвене, но после установи, че и другите мъже, които продължаваха да ровят из лагера, мърмореха отвратени. Видя как един рицар помириса пръстите си. Друг изтриваше ръцете си в кожената си броня. Един оръженосец държеше наметало, върху което мазнината лъщеше на слънчевата светлина. Робърт усети, че го побиват студени тръпки. В главата му се мярнаха спомени от лова, на който го беше водил дядо му. Спомни си как бяха поставяли примки и капани, като оставяха следи от кръв и провесваха трупове на овце от дърветата, за да примамват вълците.
Все още стиснал копието с мазнина на върха, Робърт накара Хънтър да се обърне.
— Хъмфри!
Рицарят се извърна рязко, като чу вика, но още в мига, когато той излизаше от устата на Робърт, небето се изпълни с ярки звезди, които излетяха от гората около тях. Продължиха да летят още миг нагоре, а после почти мързеливо се обърнаха и се спуснаха с голяма бързина към лагера. Мъжете имаха време да разберат, че това са запалени стрели, които започнаха да падат около тях. Рицарите и оръженосците вдигнаха щитовете над главите си или се хвърляха да се скрият зад заслоните, но стрелите не бяха насочени към тях. Когато острите им върхове се забиха в купчините папрат, завързаните за тях запалени кълчища припламнаха за няколко секунди, а след това се разгоряха. Там, където се забиваха в зацапана с мазнина почва, се разгаряха по-бързо и огънят оставяше ярки дири от пламъци, които плъзнаха в различни посоки. Конете започнаха да се изправят на задни крака, когато въздухът се изпълни с дим и горещината започна да пулсира, внезапна и непоносима. Няколко животни се обърнаха и побягнаха.
Посипаха се още стрели. Рицарите започнаха да крещят, изпаднали в паника. Тези, които бяха слезли от конете, се втурнаха към тях. Едуард Брус вдигна щита си, когато една стрела полетя към него. Стрелата се заби дълбоко в дървото и огънят облиза боядисания му център. Когато кълбата дим се понесоха нагоре, а по земята се проточи дълга огнена линия, бойният кон на Хъмфри изцвили уплашен и се втурна в галоп към гората. Хъмфри извика след него, но беше принуден да се сниши, когато наоколо се посипа нова градушка от стрели. Един от оръженосците на Хенри отскочи назад, отдръпвайки се от пътя на една светеща диря, и падна право в ямата с огъня. Пламъците подпалиха наметалото му, което бързо се разгоря. Той се опита да се освободи от него, като се помъчи да разкопчае клипса, който го държеше около врата му, но пламъците го обгърнаха в смъртоносната си прегръдка.