Докато един от рицарите на Хъмфри се мъчеше да се качи на коня си, една стрела го удари в гърба. Върхът й не проби кожената броня, но остана забит. Рицарят заопипва зад себе си, но в този миг пламъкът плъзна по врата му. Косата му се подпали и мигновено пламна като факла, а конят му побягна, докато кракът му беше още върху седлото. Рицарят падна тежко назад и от удара в земята стрелата проби бронята и проникна в белия му дроб. Той се сгърчи, от устата му рукна кръв, а конят го повлече подире си.
Робърт се помъчи да удържи Хънтър, докато оглеждаше небето за стрели. Викна на брат си и хората си, като се опитваше да ги държи близо до себе си. Едуард и оръженосците му се намираха наблизо. В щита на Едуард беше пробита дупка, черна по ръбовете там, където беше измъкнал стрелата. Мъжете от Есекс се бяха разпръснали из лагера, когато атаката започна, но сега яздеха към Робърт, пришпорвайки конете си през пламъците, за да се измъкнат от тях. Чул силен рев, Робърт забеляза стотици фигури, които се спускаха по склона на хълма към тях с копия в ръце. Като ги видя, Хенри извика на рицарите си да се съберат, но онези, които можаха да чуят командата му, бяха малко, а конете им бяха твърде уплашени, за да се подчинят.
Робърт стисна юздата на Хънтър, когато той се изправи на задни крака. За момент се подвоуми сред настъпилия хаос дали да се бие, или да бяга. Копието, което беше изтръгнал от земята, беше още в ръцете му и му се прииска да пришпори коня си срещу приближаващите се тълпи. Но въпреки този импулс беше наясно, че това е безполезно. Те не бяха в състояние да се прегрупират и да атакуват, защото огньовете ги разделяха. Няколко от тях бяха побягнали в гората или по собствена воля, или по волята на конете им. Робърт захвърли копието, пришпори Хънтър и прескочи тлеещата купчина папрат, разпръсквайки горящи въглени след себе си.
— Назад! — изкрещя той и посочи към дърветата.
Хенри, чието лице се беше зачервило от огъня и яда, чу вика. Направи гневна гримаса, но обърна коня си и поведе хората си след Робърт. Един по един започнаха бързо да се отдалечават, а зад тях бунтовниците стигнаха покрайнините на лагера и започнаха да мятат копията си през пламъците. Един оръженосец беше съборен на земята от копие, забито в ребрата му. Друго копие се заби в задницата на коня и накара животното да подскочи рязко напред и да хвърли ездача от седлото. Рицарят падна върху горящия покрив на един заслон сред бушуващите пламъци.
Робърт почти беше стигнал началото на гората, а брат му и хората му бяха пред него, когато чу вик, по-силен от виковете на бунтовниците. Огледа се и видя Хъмфри, който тичаше през тревата, а пламъците осветяваха склона зад него. Рицарят бягаше с всички сили, преследван от тълпа мъже, които надаваха радостни викове. Робърт накара Хънтър да се обърне. Чу предупредителния вик на брат си, но не му обърна внимание. Заби жестоко шпори в животното и препусна към рицаря, а после рязко спря Хънтър. Когато Хъмфри се хвана за седлото, конят се олюля под допълнителната тежест. Робърт сграбчи Хъмфри отзад за кожената броня, за да му помогне. Хъмфри го хвана през кръста и успя да седне странично на седлото зад него. Робърт тъкмо се канеше да пришпори Хънтър, когато видя друга фигура да тича към тях. Беше един от оръженосците от имението в Есекс. Зад него се приближаваха бунтовници. Младият мъж нададе отчаян вик. Лицето му беше побеляло от страх.
— Тръгвай! — извика Хъмфри.
За момент Робърт се поколеба. Лицето на оръженосеца беше изпълнено с надежда и той тичаше с всички сили. Неколцина от бунтовниците спряха и замахнаха. Робърт нададе предупредителен вик, когато копията им полетяха във въздуха. Оръженосецът се изви напред, тичайки, тъкмо когато едно копие се заби в гърба му. Той изпъна напред гърди и ръце, когато острият връх проби бронята му.
— Робърт! — викна Хъмфри в ушите му.
Робърт срита Хънтър, когато видя оръженосецът да пада зад него. Още няколко бунтовници спряха, за да се прицелят, но техните копия паднаха в тревата, докато конят отнасяше двамата мъже между дърветата, оставяйки селището, обхванато от пламъци.