29
Робърт стоеше край бойницата на крепостната стена и гледаше огряното от луната устие. Оттатък канала, над далечното море се издигаше гърбицата на нос, подобен на някакъв дебнещ звяр, залят от сребристата, призрачна светлина. Водите на устието, осеяно с дълги кални ивици земя, блестяха като напукано стъкло.
Беше късно и град Конуи, който граничеше със замъка, беше осветен от факлите из улиците, тъй като войниците се настаняваха в казармите, а придружаващите войската — в новите си домове. От другата страна на реката, която течеше покрай стените на североизток, се виждаха още светлини, някои близки, а други по-далечни, които показваха къде се бяха установили да нощуват отрядите, които не бяха успели да се качат в лодките, преди да се стъмни. Нямаше съмнение, че хората щяха да се точат с дни.
Отрядът на Варен беше пристигнал на тези брегове няколко часа по-рано, когато слънцето залязваше. На фона на виненочервеното небе се очертаваше висока каменна грамада — замъкът Конуи, който напомняше на уморените войници на видение от сънища. Варосаните му стени, бели като скреж, се спускаха надолу до скалите над реката, където се оглеждаха в мастилено черните глъбини, а в тях редиците от запалени факли по крепостните стени блестяха като скъпоценни камъни. Кралят вече беше пристигнал и от четири стройни кулички на североизточните кули се развяваше червеното му знаме с трите лъва. По бойниците на крепостните стени имаше щитове със същия герб. От някои кули висяха и други щитове с различни гербове и цветове, които показваха къде бяха настанени разните графове и барони. Отвъд замъка и градските крепостни стени с двадесет и една кули хълмовете се извисяваха един зад друг нагоре към тъмните върхове на Сноудън, покрити с облаци и спускащ се мрак.
Като видяха замъка, хората от отряда на Варен въздъхнаха с облекчение и за пръв път от дни наред започнаха да се усмихват и да разговарят. Нападението на склона на хълма беше показало, че в разпрострялата се върху голяма площ гора се крие враг, който не само че познава добре терена, но е и достатъчно хитър да се възползва от него и затова хората бяха станали предпазливи и изнервени. Когато лодките ги прехвърлиха през реката до един дървен кей и оттам тръгнаха по каменистата пътека, лъкатушеща между скалите до една от крепостните порти, някои дори подхванаха песен.
Робърт не се усмихваше и не се включи в оживения разговор. По време на пътуването през реката се беше озовал срещу един от рицарите от Есекс — бащата на оръженосеца, който беше загинал в засадата. Рицарят не му беше казал нищо за смъртта на сина си и беше продължил да изпълнява мълчаливо заповедите му. Образът на младия оръженосец, който бяга отчаяно през поляната, а бунтовникът се прицелва в него, продължаваше да стои пред очите на Робърт, докато гледаше суровото лице на възрастния мъж. Искаше да му каже нещо, но не можа да намери подходящите думи.
След като бяха избягали от опожареното селище, двамата с вкопчилия се в него Хъмфри бяха препуснали през обраслата пътека до просеката. Известно време чуваха, че ги преследват, но крясъците на бунтовниците заглъхнаха много преди да излязат на разчистения път и да се срещнат с останалите от отряда. Там Хъмфри, Хенри и Робърт трябваше да обясняват на разгневения граф Варен как бяха попаднали в капана. На следващата сутрин Варен и Линкълн поведоха опитните си бойци към хълмовете, а тримата смъмрени младежи бяха оставени да ги чакат. На другия ден воините се върнаха окървавени, но доволни, след като бяха открили бунтовниците от опожареното селище, в което бяха подмамени младите рицари, в истинския им лагер в гората на няколко мили по на север. Там уелсците бяха платили за дързостта си, подложени на истинско клане. Обаче Варен не призна победата на хората си и скастри сурово тримата млади командири, чиято безразсъдност беше причина да загубят двама рицари, четирима оръженосци и шест коня. Хъмфри спомена, че Робърт ги беше предупредил да не влизат в лагера, обаче графът не прояви никаква снизходителност.
Робърт се отдръпна от стената и се отправи по пътеката, обикаляща крепостните стени над вътрешния двор на крепостта, над ламаринени покриви и комини, които бълваха дим. В претъпкания двор, ограден от каменни и дървени сгради, цареше пълен безпорядък. На светлината на факлите оръженосците нарамваха вързопи и торби, за да последват господарите си рицари до квартирите, а слугите бързаха насам-натам с купчини одеяла в ръце. След като слезе по едни стъпала надолу по пътеката, Робърт наближи кулата, където бяха настанени той и хората му. Чу, че някой да го вика. Обърна се и видя Хъмфри.